Читаем Баудолино полностью

— О, не, и те като ние е слуги на презвитера, а като тях е и понци, пигмеи, гиганти, паноти, безезични, нубийци, евнуси и сатири-дето-не-се-виждат-никога. Всичките добри християни и верни слуги на дякон и на презвитер.

— А не сте приятели, защото сте различни? — запитал Поета.

— Какво казваш ти различни?

— Е, в смисъл, че ти си различен от нас и…

— Защо аз различен от вас?

— Господи помилуй! — възкликнал Поета, — Преди всичко защото ти имаш един-единствен крак! Ние и блемът имаме по два!

— Но ако вие и блемът вдигнете един крак, имате само един.

— Но ти нямаш друг, който да свалиш!

— Защо трябва да сваля крак, който няма? Ти трябва да свали трети крак, който няма?

Тук вече Бойди се намесил да ги помирява:

— Слушай, Гавагай, ще признаеш ли, че блемът няма глава?

— Как няма глава? Има очи, нос, уста, говори, яде. Как блем прави това, ако няма глава?

— Но не си ли забелязал, че няма врат и върху врата онова кръгло нещо, което ти имаш на врата си, а блемът — не?

— Какво значи забелязал?

— Видял, открил че, узнал че!

— Може би ти иска каже, че блем не съвсем същ като мен, че майка ми не може сбърка мене с него. Но и ти не същ като твой приятел, защото той има белег на лице, а тебе няма. И твой приятел различен от онзи черния като единия от влъхви, а той различен от онзи там с черна брада като равин.

— Откъде знаеш, че имам брада на равин? — запитал обнадежден Соломон, който без съмнение си мислел за пръснатите юдейски племена и виждал в тези думи на унипода явен знак, че събратята му са минали по тези места или че живеели в това царство. — Виждал ли си други равини?

— Не виждал, но всички в Пндапетцим казва брада като равин. Борон се обадил:

— Да приключваме. Този унипод не може да види разликата между себе си и блема, както и ние не можем да видим разлика между Баудолино и Прасето. Ако си помислите, така става и когато срещаме чужденци. Някой може ли да намери голяма разлика между двама маври?

— Така е — казал Баудолино, — но при блемите и униподите не е като при нас и маврите, които ние виждаме само когато отиваме при тях. Те всички живеят в една област и той различава един блем от друг, щом като казва, че този, когото видяхме преди малко, е негов приятел, докато другите не му са приятели. Чуй ме, Гавагай: ти каза, че в тази област живеят паноти. Аз знам какви са панотите, те са хора почти като нас, само дето имат толкова големи уши, че им се спускат до колената и, когато е студено, се увиват с тях като с плащ. Такива ли са панотите?

— Да, като нас. И аз има уши.

— Но не ти стигат до колената, за Бога!

— И ти има уши много по-големи от твоя приятел до теб.

— Но не и като на панотите, дявол да го вземе!

— Всеки има уши, които майка му направила.

— Но тогава защо казваш, че униподите и блемите не се разбират?

— Те мислят лошо.

— Как лошо?

— Те християни, които правят грешки. Те са фантазиатои. Те казват също като нас, че Син не е от съща природа като Отца, защото Отец съществува преди да започне време, а Син е създаден от Отца не поради нужда, а от желание. Значи Син е осиновен син на Отца, нали? Блеми казват: да, Син не е от съща природа като Отца, но това Слово осиновен син не може само да направи себе си плът. Значи Иисус никога не стане плът, това, което апостоли видели, било само… как да каже?… Фантазия.

— Чиста привидност.

— Точно така. Те казва, че само привидност на Син е умряла на кръста, не се е родила във Витлеем, не е родена от Мария, един ден на река Йордан появила се пред Йоан Кръстител и всички казали „О!“. Но ако Син не е плът, как каже този хляб е моята плът? После те не правят комка с хляб и бурк.

— Може би защото е трябвало да смучат виното, или както го наричаш, със своите сламки — казал Поета.

— А панотите? — запитал Баудолино.

— О, те не интересува какво прави Син, когато слиза на земя. Те мисли само за Светия Дух. Слушай: те казва християни на запад мисли, че Светият Дух произлизал от Отца и от Син. Те не са съгласен и казва, че това за Син сложено по-късно и във вярата на Константинопол не казва така. Светият Дух за тях произлиза само от Отца. Те мисли обратно на пигмеи. Пигмеи казва Светият Дух произлиза само от Син, а не от Отца. Паноти мразят най-вече пигмеи.

— Приятели — обърнал се Баудолино към спътниците си, — Струва ми се ясно, че разните раси, които населяват тази област, не придават значение на различията на телата, цвета и формата, както правим ние, които дори като видим джудже, го смятаме за грешка на природата. А затова пък, както впрочем мнозина от нашите учени, придават голямо значение на разликите в схващанията за природата на Христос и на Светата Троица, за която толкова много слушахме в Париж. Такъв е техният начин на мислене. Да се опитаме да го разберем, иначе ще затънем в безкрайни спорове. Затова, нека се престорим, че за нас блемите са като униподите, а какво мислят за природата на Господ Бог, всъщност не ни интересува.

— Доколкото разбирам, униподите принадлежат към ужасната ерес на Арий — обадил се Борон, който от всички тях бил чел най-много книги.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза