Баудолино

— Сигурно защото на евнуси не харесва жени. Сигурно защото в Пндапетцим аз никога не видял женски евнуси. Горките, сигурно на тях харесва, но не намира женски евнуси, а нали не може ходи с женски на блеми или на паноти, които мисли лошо?

— Но забелязал ли си, че гигантите имат само едно око?

— И аз може. Гледай, аз затвори това око, и едноок.

— Дръжте ме, че ще го утрепя — изсъскал с пламнало лице Поета.

— Разбрахме се — казал Баудолино. — Блемите мислят лошо, гигантите мислят лошо, всички освен униподите мислят лошо. А как во мисли този ваш дякон?

— Дякон не мисли, той заповядва.

Докато говорели, един нубиец се хвърлил пред коня на Коландрино, коленичил, прострял ръце напред и, свел глава, произнесъл думи на непознат език; но от тона му се разбирало, че отправя гореща молитва.

— Какво иска? — попитал Коландрино.

Гавагай отговорил, че нубиецът го молел в името на Бога да му отсече главата с красивия меч, който Коландрино носел на кръста.

— Иска да го убия? Защо?

Гавагай изглеждал объркан.

— Нубийци много странни хора. Всички те цирконцелионци. Добри воини само защото искат себе си мъченици. Няма война и те иска бъде мъченици сега. Нубийци деца, щом харесва нещо, иска веднага.

Казал няколко думи на нубиеца и оня се отдалечил със сведена глава. Запитан да каже нещо повече за цирконцелионците, Гавагай обяснил на пътешествениците, че цирконцелионците били нубийци. После ги предупредил, че залезът бил близък, пазарът се разтурял и трябвало да побързат към кулата.

И наистина, тълпата се разреждала, продавачите събирали стоките си в големи кошове; от отворите в каменните стени спускали въжета и издърпвали кошовете нагоре. Работата кипяла. За кратко време целият град опустял и заприличал на голямо гробище с безбройни ниши, но едни след други вратите и прозорците на скалните жилища светвали — знак, че жителите на Пндапетцим били почнали да палят своите пещи и светилници, за да се готвят за вечерята. През някакви невидими отвърстия димът на огньовете излизал от върховете на кулите и небето, вече избледняло, било набраздено от сивкавите пушеци, които се издигали право нагоре и се смесвали с облаците.

Прекосили последната част на Пндапетцим и стигнали до едно открито място, отвъд което не се виждал вече никакъв проход сред планините. Наполовина вградена в скалата, се виждала единствената изкуствена постройка на града. Била конусовидна сграда, или по-скоро предната й част, по-широка в основата и стесняваща се нагоре. Етажите й не били изградени един върху друг като кула от пити, издигащи се водоравно една над друга от най-голямата до най-малката, а следвали наклона на един широк плочник, който явно продължавал и в скалата, виейки се като непрекъсната спирала нагоре около кулата, от основата до върха й. Кулата била цялата надупчена от големи сводести врати, една до друга, разделени само от опорните колони помежду им, и напомняла хилядооко чудовище. Соломон казал, че такава навярно е била кулата, която жестокият Нимрод издигнал в град Вавилон, за да предизвика Бога, да се свети вовеки името Му.

— А това е — казал с гордост Гавагай — дворец на дякон Йоан. Сега вие стои мирно и чака, защото те знаят вие пристига и приготвили голяма среща. Аз сега отива.

— Къде?

— Аз не може влезе в кула. След като вие приети и видели дякон, тогава аз връща при вас. Аз ваш водач в Пндапетцим, аз никога не оставя вас. Внимавай с евнуси, той млад човек… — и посочил Коландрино, — а те харесва млади. Аве, евхаристо, салам.

Вдигнал за поздрав ръка, изпънат почти по войнишки върху единствения си крак, обърнал се с подскок кръгом и миг след това бил вече далеч.

30. Баудолино се среща с дякон Йоан