Баудолино

Накрая на това разкошно пиршество по знак на Праксей в залата влезли нубийци, които напълнили с бяла течност съвсем малки чашки. Поета пресушил наведнъж своята и веднага почервенял като рак, издал нещо като ръмжене, припаднал и дошъл на себе си едва когато младежите му напръскали лицето с вода. Праксей обяснил, че по тези места не растяло виненото дърво и единственото спиртно питие, което знаели да произвеждат, се получавало от ферментацията на бурка, плод, често срещан при тях. Но тази напитка била толкова силна, че трябвало да се пие на съвсем малки глътки, дори само да се лизва от чашката. Било истинска беда, дето нямали виното, за което се говорело в Евангелията, защото свещениците в Пндапетцим при всяка служба изпадали в най-възмутително опиянение и с мъка стигали до последното „амин“.

— От друга страна, какво друго бихме могли да очакваме от тези уроди? — казал с въздишка Праксей, когато се усамотил с Баудолино в един ъгъл на залата, докато другите евнуси изследвали с любопитно скимтене железните оръжия на пътешествениците.

— Уроди ли? — запитал Баудолино с престорена наивност. — Имах чувството, че тук никой не забелязва странните телесни отклонения на другите.

— Казал ти го е някой от тях — казал Праксей с презрителна усмивка. — Живеят заедно от векове, свикнали са едни с други и като отказват да видят уродливостта на съседите си, не забелязват своята собствена. Уроди са, по-близки до зверовете, отколкото до хората, и способни да се размножават по-бързо и от зайците. Такъв е народът, който трябва да управляваме, и то с твърда ръка, за да им попречим да се изтребят взаимно, всеки един заслепен от своята ерес. Затова преди векове отец Йоан ги настани тук, близо до границите на своето царство, за да не смущават с отблъскващата си външност неговите поданици, които, уверявам те, господин Баудолино, са прекрасни на вид. Но естествено е природата да поражда и чудовища, по-скоро е необяснимо защо досега всички човешки същества не са се превърнали в уроди, след като са извършили най-ужасното престъпление, разпъвайки на кръста Бога Отец.

Баудолино забелязал, че и евнусите мислят лошо, и задал на своя домакин няколко въпроса.

— Някои от тези чудовища — отвърнал Праксей — вярват, че Синът е само осиновен от Отца, други хабят сили да спорят кой от кого произлиза и всеки затъва, понеже е чудовище, в своята чудовищна грешка, умножавайки лицата на божеството, като вярва, че Висшето Благо се явява в три и дори четири форми. Езичници. Има една-единствена Божествена форма, която се проявява в хода на човешките съдби по различни начини и чрез различни лица. Единствената Божествена същност, доколкото поражда, е Отецът, доколкото е породена, е Синът, и доколкото е свята, е Духът, но е все единната божествена същност: останалото е маска, зад която се крие Бог. Тази същност е едно триединно лице, а не както твърдят еретиците, три лица в една същност. Но ако потяхному е така, щом именно Бог, Той лично, обърни внимание, а не като праща на земята някакъв Свой осиновен син, се е превърнал в плът, то значи самият Бог е бил разпнат на кръста. Те са разпнали Бога! Разбираш ли? Само един прокълнат род е могъл да стигне до този грях и задача на правоверния е да отмъсти за Отца. Никаква милост за проклетото адамово племе.

Откак бе започнал разказът за пътешествието, Никита слушаше мълчаливо. Но сега прекъсна Баудолино, защото забеляза, че събеседникът му не е много убеден в тълкуването на това, за което говори.

— Как мислиш — запита, — дали евнусите ненавиждат човешкия род, задето е накарал Отеца да страда, или са прегърнали тази ерес, защото ненавиждат човешкия род?

— Тъкмо това се питах онази вечер и след нея, без да мога да си отговоря.

— Аз зная как разсъждават евнусите. Виждал съм много от тях в двореца на василевса. Мъчат се да натрупат власт, за да излеят своята злоба срещу всички, които са способни да създават живот. Но често от дългия си опит съм заключавал, че и мнозина, които не са евнуси, използват властта си, за да се отплатят за това, което не могат да направят иначе. Може би желанието да командваш е по-могъщо от плътската страст.

— Имаше и други неща, които ме озадачаваха. Слушай: евнусите от Пндапетцим са каста, която се възпроизвежда чрез избори, тъй като тяхната природа не им разрешава други начини. Праксей ми каза, че старите евнуси от поколение на поколение си избирали млади и красиви момчета и ги правели подобни на себе си, като отначало ги вземали за слуги, а после ги обявявали за свои наследници. А откъде са ги взимали тези младежи, прелестни и добре сложени, след като цялата област на Пндапетцим беше населена само от шеги на природата?

— Явно евнусите са идвали от някоя чужда земя. Нерядко във войските и обществените учреждения на някои държави облечените във власт не бива да принадлежат на управляваната общност, за да не изпитват чувства на привързаност или съучастничество спрямо своите поданици. Може би отецът е пожелал да бъде така, за да държи в подчинение това грозно и свадливо племе.