Баудолино

Когато стигнали на петдесетина крачки от кулата, видели, че от нея се източва шествие. Най-отпред вървял отряд нубийци, но по-пищно облечени от тези, които били на пазара: от кръста надолу били увити в бели тъкани, пристегнати на глезените с ленти и покрити с поличка, която стигала до средата на бедрото; от кръста нагоре били голи, но носели червени наметала, а на шиите им висели широки огърлици от гьон с прикрепени към тях цветни камъчета, не скъпоценни, а именно речни камъчета, подредени обаче като пъстра мозайка. На главите си носели бели шапки с множество цветни пискюли. Китките и пръстите им били украсени с гривни и пръстени от плетени въженца. Тези от първия ред свирели на пищялки и биели барабани, от втория носели огромните си боздугани на рамо, а от третия имали само по един лък. Следвала една група, явно от евнуси — увити в широки меки дрехи, гримирани като жени и с чалми, високи като катедрали. Този, който бил в центъра, носел поднос с питки. И накрая, придружен от двама нубийци, които му веели над главата с ветрила от паунови пера, пристъпвал този, който без съмнение бил главният сановник в това шествие: на главата си имал чалма от копринени ленти в най-различни цветове, висока колкото две катедрали, от ушите му висели обеци от оцветени камъни, ръцете му били украсени с гривни от пъстри пера. И той носел роба, дълга до петите, но пристегната на кръста с широк пояс от светлосиня коприна, а на гърдите му висял кръст от боядисано дърво. Не бил млад и гримът по устните и очите му се биел с вече жълтеникавата му и сбръчкана кожа, тъй че още по-ярко личало увисналото му подбрадие, което се тресяло при всяка негова крачка. Ръцете му били пухкави, с много дълги нокти, изострени като ножове и лакирани в розово.

Шествието спряло пред гостите, нубийците се наредили в две редици и докато по-нискостоящите евнуси коленичили, този, който държал подноса, с поклон им поднесъл храната. Баудолино и другарите му, като не знаели какво да направят, слезли от конете и приели късовете хляб, сдъвкали ги и се поклонили. При техния поздрав главният евнух най-сетне излязъл напред, проснал се на земята, след това се надигнал и заговорил на гръцки.

— От раждането на нашия Господ Бог Иисус Христос очаквахме вашето завръщане, ако вие наистина сте тези, за които ви мислим, и с мъка узнах, че дванайсетият от вас, но като вас пръв сред всички християни, е бил отклонен по пътя си от безмилостната природа — произнесъл той с равен глас. — Докато наредя на нашите стражи да не откъсват очи от хоризонта в очакване на появата му, аз ви желая щастлив престой в Пндапетцим. Казвам ви го от името на дякон Йоан, аз, Праксей, върховен водач на придворните евнуси, протонотарий на областта, единствен представител на дякона пред отеца, главен пазител и логотет на Тайния път.

Изрекъл тези слова така, че и истинските влъхви щели да бъдат впечатлени от тяхната внушителност.

— Бре, бре! — измърморил Алерамо Скакабароци, по прякор Мулето. — Я по-полека!

Много пъти Баудолино бил мислил как да се представи пред отеца, но никога — как да се държи с водача на евнусите на служба при дякона на един отец. Решил да следва линията, която били възприели.

— Господине — казал, — изразявам пред теб нашата радост, че стигнахме до вашия достоен, богат и прекрасен град Пндапетцим, по-красив и процъфтяващ от който не сме виждали по време на цялото си пътуване. Ние идем отдалеч и носим за отец Йоан най-скъпоценната реликва на християнството, чашата, от която Иисус е пил на Тайната вечеря. За нещастие демонът, от завист, отприщи срещу нас природните стихии и направи тъй, че изгубихме по пътя един от нашите събратя, и то тъкмо този, който съхраняваше дара и заедно с него други свидетелства за нашата почит към отец Йоана…

— А именно — добавил Поета, — сто кюлчета масивно злато, двеста големи маймуни, една златна корона, тежка хиляда златни ливри, украсена със смарагди, десет наниза безценни перли, осемдесет ковчежета от слонова кост, пет слона, три опитомени леопарда, трийсет човекоядни кучета и трийсет бойни бика, триста слонски бивни, хиляда кожи на пантери и три хиляди абаносови дъсчици.

— Чували сме да се говори за тези богатства и вещества, непознати за нас, които изобилстват по земите, където залязва слънцето — казал Праксей с блеснали очи, — и благодаря на Небето, че преди да напусна тази долина на сълзите, ще мога да ги видя!

— Няма ли да си затъкнеш тази твоя гадна уста? — изсъскал Бойди зад гърба на Поета и го ударил с юмрук по гърба — А ако сега се появи Зосим и видят, че е по-оръфан и от нас?

— Мълчи — изръмжал със затворена уста в отговор Поета, — нали казахме, че се е намесил демонът, той ще е погълнал всичко. Всичко освен Градала.

— Но ни трябва поне един дар сега, трябва да му дадем нещо, за да докажем, че не сме дрипльовци — продължавал да шепне Бойди.

— Може би главата на Кръстителя — предложил тихо Баудолино.