Баудолино

Само метални предмети липсвали на този пазар и когато нашите приятели поискали от Гавагай да им обясни тази липса, се оказало, че той не разбира какво означават думите за желязо, метал, бронз и мед, макар че Баудолино се опитал да ги изброи на всички езици, които знаел.

В тълпата сновели униподи, които подскок-подскок пренасяли на главите си пълни кошници; блеми, почти винаги на отделни групички или зад сергии, отрупани с кокосови орехи; мъжки паноти, с техните развяващи се на вятъра уши, и женски, които свенливо си закривали гърдите с тях, придържайки ги с една ръка като шалове; и други човешки същества, излезли сякаш от онези книги с чудеса, по чиито рисунки Баудолино винаги се бил захласвал, когато търсел вдъхновение за писмата си до Беатрикс. Видели и пигмеите: с много тъмна кожа, сламени препаски около бедрата и лъкове, които използвали във вечната си война с жеравите — една война, която навярно им носела не малко победи, тъй като много от тях предлагали на минувачите убити жерави, окачени на дълги прътове, поддържани от четирима, двама отпред, двама отзад. Понеже пигмеите били по-дребни от жеравите, висящите птици се влачели по земята и затова те ги били овесили за шиите, тъй че краката им оставяли дълги следи в прахта.

Забелязали и понците и макар да били чели за тях, нашите приятели не преставали да разглеждат с любопитство тези създания с прави крака без коленна става, които правели отсечени крачки с конските си копита. Но по-забележителното в тях било, че при мъжете пенисът висял от гърдите, а при жените вагината се отваряла на същото място, но не се виждала, защото те я скривали с един шал, вързан на гърба. Според разказите понците отглеждали шестороги кози — и наистина продавали на пазара такива животни.

— Точно както е писано в книгите — продължавал да мърмори смаян Борон. После, на висок глас, за да го чуе Ардзроуни, прибавил: — А в книгите е написано, че празно пространство не съществува. Така че, щом понците съществуват, празното пространство не съществува.

Ардзроуни свил рамене, зает да търси дали в някоя стъкленица няма да се намери течност за избелване на кожата.

За да въвеждат ред в цялата тази навалица, от време на време сред нея се появявали черни мъже, високи, голи до кръста, с шалвари и бели чалми, въоръжени само с грамадни чепати тояги, които можели да проснат вол с един удар. Тъй като жителите на Пндапетцим се струпвали около чужденците, като сочели най-вече конете им, защото явно за пръв път виждали такива животни, черните мъже се намесвали, за да усмирят тълпата — било достатъчно да завъртят тоягите над главите си и мигновено около тях пространството се опразвало.

Не убягнало на Баудолино, че когато тълпата се сгъстявала, именно Гавагай давал знак на черните мъже. От жестовете, които правели мнозина, ставало ясно, че искали да бъдат наети от знатните гости като водачи, но Гавагай бил решен да ги запази за себе си и дори явно се надувал, сякаш казвал: „Тези гости са моя собственост и никой да не ги докосва.“

За черните мъже Гавагай казал, че били нубийските стражи на дякона. Техните предци били дошли от сърцето на Африка, но те самите не били вече чужденци в Пндапетцим, защото от безброй поколения се раждали около града и били предани до смърт на дякона.

Накрая видели да пристигат гигантите, които не само били по-високи дори и от нубийците и с две-три педи над всички други, но били и еднооки. Рошави, зле облечени, те, по думите на Гавагай, се препитавали с дълбаене на жилища по тези скали или пасели овци и говеда, занимание, в което били много добри, защото можели да надвият бик, като го уловят за рогата, и ако овен се отделял от стадото, нямали нужда от кучета, протягали само ръка, хващали го за руното и го връщали там, откъдето бил тръгнал.

— И на тях ли сте врагове? — запитал Баудолино.

— Тук никой враг на никой — отвърнал Гавагай. — Ти виждаш всички заедно продава и купува като добри християни. После всички връща у дома, не храни и не спи с други. Всички мисли както иска, дори ако мисли лошо.

— А гигантите мислят лошо…

— Охо!… Много-много лошо! Те артотирити, вярва, че Иисус на Тайна вечеря освещава хляб и сирене, защото казва това е храна на древни патриарси. Така причестява греховно хляб и сирене и мисли еретици който прави го с бурк. Но тук мисли лошо почти всички без униподи.

— Ти ми каза, че в този град живеят и евнусите. И те ли мислят лошо?

— Аз по-добре не говори за евнуси, много силни. Те не се меси с обикновени хора. Но мисли различно от мен.

— И освен по мисленето, са еднакви с теб, предполагам…

— Защо, какво мене различен от тях?

— Дяволите да те вземат, еднокрако същество! — кипнал Поета. — Ти с женски ходиш ли?

— Да, с женски униподи ходя, защото те не мисли лошо.

— А на твоите женски оная работа вкарваш ли им я? Но, проклет да си, къде ти е тя?

— Тук, зад крака, като на всички.

— Като оставим настрана това, че на мен не ми е зад крака и че току-що видяхме някои приятели, на които е над пъпа, поне знаеш ли, че евнусите изобщо нямат тази работа и с жени изобщо не ходят?