Баудолино

Гостите го запитали каква е функцията и съдбата на един дякон Йоан, и той им обяснил: навярно по тяхно време нещата не стоели така, но законите на царството били променени именно след заминаването на влъхвите. Не трябвало да се смята, че отецът е една-единствена личност, която е царувала хилядолетия, това име било по-скоро титла. При смъртта на всеки отец на трона се възкачвал неговият дякон и тогава високопоставени служители на царството веднага тръгвали да посещават всички семейства и по определени чудодейни знаци откривали едно дете, което не трябвало да бъде на повече от три месеца и което ставало бъдещият наследник и формален син на отеца. Семейството с радост преотстъпвало пеленачето и то веднага бивало изпращано в Пндапетцим, където прекарвало детството и юношеството си, като се подготвяло да наследи осиновителя си, да се бои от него, да го почита и обича. Младежът говорел с тъжен глас, защото, както казал, съдбата на един дякон била никога да не познае своя баща, нито кръвния, нито духовния, когото не виждал дори на катафалката, защото от момента на неговата смърт до момента, в който наследникът пристигал в столицата на царството, минавала, както бил обяснил вече, най-малко година.

— От него — продължил дяконът — ще видя само, и се моля това да стане възможно най-късно, образа му, отпечатан върху погребалния саван, с който неговото тяло, намазано с масла и други чудодейни вещества, ще бъде увито, тъй че формите му да се отпечатат върху лененото платно. — И след малко добавил: — Ще се наложи да останете тук дълго и ви моля да идвате да ме посещавате, когато ви е възможно. Обожавам да слушам разказите за чудесата на Запада и други истории за хилядите битки и обсади, които там, както се говори, правят живота достоен за живеене. Виждам, че носите на кръста си оръжия, много по-красиви и здрави от тези, които се употребяват тук, и си представям, че самите вие сте предвождали войски в битки, както подобава на царете, докато при нас ние се готвим за война от незапомнени времена, но никога не съм имал удоволствието да командвам армия на бойно поле.

Не ги канеше, а направо ги молеше, и то с тон на момче, чийто ум е бил запален от книги за фантастични подвизи.

— Не бива да се преуморявате, господарю — обадил се с извънредно почтителен тон Праксей. — Вече е късно и силите ви се изчерпват. По-добре е да отпратите посетителите.

Дяконът кимнал, но от жеста на примирение, с който придружил поздрава си, Баудолино и другарите му разбрали кой всъщност командва в тази земя.

31. Баудолино очаква да замине • за царството на отец Йоан

Баудолино беше разказвал твърде дълго и Никита вече изпитваше глад. Теофил акт го покани да вечеря, като му поднесе хайвер от различни риби, последван от супа с чесън и зехтин, сервирана върху трохи хляб, след това сос от смлени охлюви, подправени с вино, масло, чесън, кинамон, риган и горчица. Всичко това не му беше много по вкуса, но той почете трапезата. Докато жените, които бяха вечеряли отделно, се готвеха да си лягат, Никита поднови въпросите си към Баудолино, нетърпелив да узнае дали най-накрая е стигнал до царството на отеца.