Баудолино

— Всъщност всичко се роди от това, че кръвта на Поета кипеше и той не можеше повече да живее без жена. Дори бедният Коландрино издържаше повече, но той беше жив ангел като нещастната си сестрица. И очите ни бяха свикнали с тези места, и доказателство, че бяхме свикнали с тези места, беше, че един ден Поета започна да си фантазира нещо около една панотка. Беше привлечен от нейните развяващи се уши, възбуждаше го белотата на кожата й, намираше я гъвкава и с красиво очертани устни. Бе видял двама паноти да се съешават на полето и предполагаше, че изживяването е било неповторимо: двете същества се били обгърнали едно друго с ушите си и се любели в тях като в черупка на мида или като че ли били като онова кълцано месо, увито в лозови листа, което бяхме опитали в Армения. „Навярно е вълшебно“, казваше. След това, тъй като се сблъска с явен отказ от страна на панотката, с която бе опитал да се сближи, се завъртя около една блема. Твърдеше, че макар наистина да нямала глава, имала тънък кръст и приканваща вагина, и че щяло да е прекрасно да целува една жена в устата така, сякаш я целува по корема. Затова се опита да се сближи и с тези същества. Една вечер ни заведе на едно тяхно събрание. Блемите, както всички чудовища в областта, не биха допуснали никое от другите, същества на своите дискусии върху свещените въпроси, но ние бяхме различни и те не смятаха, че мислим лошо, нещо повече, всяка от тези раси беше убедена, че мислим като нея. Единственият, който можеше да изрази неудоволствие от тази наша близост с блемите, беше, разбира се, Гавагай, но верният унипод вече ни обожаваше и за него, каквото и да направехме, не можеше да не бъде добро. Дали от наивност, дали от любов към нас, той прие, че отиваме на ритуалите на блемите, за да ги убедим, че Иисус е осиновен син на Отца.

Църквата на блемите се намирала на равнището на земята — една фасада с две колони и тимпан, останалото издълбано навътре в скалата. Свещеникът им свиквал вярващите, като удрял с чукче по една плоча, увита с въжета, която издавала звук на пукната камбана. Вътре се виждал само един олтар, обкръжен от светилници, в които — както личало по миризмата — горяло не олио, а масло, може би от козе мляко. Нямало нито разпятия, нито други изображения, защото, както обяснил блемът-водач, събратята му (единствените, които мислели правилно) смятали, че Словото не е станало плът, и не можели да почитат изображението на едно изображение. Нито пък, по същите причини, можели да възприемат сериозно причестяването и следователно литургията им била без освещаване на хляба и виното. Не можели и да четат Евангелието, защото то било разказ за една измама.

Баудолино попитал в какво ли ще се състои тогава тази тяхна литургия и водачът обяснил, че всъщност те се събирали за молитва и после разсъждавали заедно върху великата мистерия за фалшивото превъплъщение, върху което още не били успели да хвърлят пълна светлина. И наистина, след като блемите коленичили и в продължение на половин час изричали неразбираемите си молитвени слова, свещеникът сложил началото на това, което наричал свещено събеседване.

Един от вярващите станал и припомнил, че може би Иисус на кръста в действителност не е бил истински призрак, защото инак неговото би било подигравка с апостолите, а една могъща сила, излъчена от Отца, един Еон, който бил влязъл във вече съществуващото тяло на един дърводелец от Галилея. Друг подчертал, че навярно, както твърдели някои, Мария наистина била родила човешко същество, но Синът, който не можел да добие плът, бил минал през нея като вода през тръба, или пък бил влязъл през едното й ухо. Тук се надигнал хор от протести и мнозина викали: „Павликянин! Богомил!“, с което изразявали убеждението си, че говорещият проповядва еретични схващания, и наистина го изгонили от храма. Тогава трети дръзнал да предположи, че всъщност на кръста бил разпнат киринеецът, който бил заместил Иисус в последния момент, но останалите се противопоставили, като се развикали, че за да заместиш някого, този някой трябвало все пак да съществува. Не — упорствал изказалият се, — заместеният бил именно Иисус призракът, който като призрак, не можел да страда, а без Страсти нямало да има и спасение. Последвал нов хор от възражения, защото ако човекът бил прав, това щяло да означава, че човечеството е било спасено от някакъв нещастен киринеец. Четвърти пък припомнил, че Словото е слязло в тялото Иисусово в образ на гълъб при кръщаването в река Йордан, но той безспорно обърквал Словото със Светия Дух, а и въпросното тяло не е било призрак — макар че тогава пък защо те, блемите, можели, и то с право, да се наричат призрачници?

Увлечен от спора, Поета запитал:

— Но ако безплътният Син е бил само призрак, как тогава в Гетсиманската градина ще е произнесъл думи на отчаяние, а и на кръста ще се е оплакал горчиво? Какво го е интересувало, щом е божествен; призрак, че му зачукват гвоздеи в тялото, което тяло е чиста привидност? Нима е играел театър като презрян актьор?