Баудолино

Казал тези думи, за да се покаже умен и любознателен пред блемата, на която бил хвърлил око, но се получил обратен резултат. Цялото сборище се развикало: „Анатема! Анатема!“ и нашите приятели разбрали, че е настъпил моментът да се отдалечат от разпаления синедрион. И така Поета, поради прекомерната си теологическа изтънченост, не успял да удовлетвори грубите си плътски щения.

Докато Баудолино и другите християни се посвещавали на тези опити, Соломон разпитвал един по един всички жители на Пндапетцим с цел да узнае нещо повече за пръснатите юдейски племена. Намекът за равините, който Гавагай бил направил на първия ден от пристигането им, говорел, че е на прав път. Но дали защото разновидните уроди не знаели нищо по въпроса, или защото този въпрос бил табу, Соломон не успял да измъкне от тях нищо ново. Най-сетне един от евнусите му казал, че според преданията наистина през царството на отец Йоан били преминали преди много време няколко еврейски общности, но че после те решили да продължат пътя си, може би защото се страхували, че заплахата от нахлуването на белите хуни ще ги принуди да се пръснат отново, и само Господ знаел къде са отишли. Соломон решил, че евнухът лъже, и продължил да чака времето, когато щели да стигнат до царството, където бил уверен, че ще открие своите едноверци.

Понякога Гавагай се опитвал да ги спечели за правилното мислене. Отецът — казвал — е всичко най-съвършено и най-далечно от нас, което може да съществува във Вселената, нали? Е, щом е тъй, защо му било нужно да поражда Син? Човеците създават синове, за да се продължат чрез потомците си и да живеят в тях във времето, което няма да видят, защото ще бъдат покосени от смъртта. Но един Бог, който се нуждае да си създава Син, не би бил вече съвършен още от началото на времената. А пък ако Синът е съществувал открай време наред с Отца си, бидейки от неговата божествена същност или природа (тук Гавагай се впуснал да цитира гръцки термини като оузия, хипостазис, физис и хипосопон, които дори Баудолино не успявал да разгадае), бихме имали невероятния случай един Бог, по-определение несъздаден, да е създаден в началото на времената. Следователно Словото, което Отецът създавал, за да му повери спасяването на човешкия род, не било от природата на Отца: То било породено, безспорно по-късно, преди света, и също така безспорно било по-висше от всяко друго създание, но пак безспорно по-низше от Отца. Христос не е създание на Бога — настоявал Гавагай, — несъмнено не бил обикновено създание като например скакалеца, а бил велико създание, но първороден, а не нероден.

— Значи според вас Синът е бил само осиновен от Отца и следователно не е Бог? — запитал го Баудолино.

— Не е, но все пак пресвят — отвърнал Гавагай, — както пресвят дяконът, който осиновен син на отец Йоан. Защо така бъде с отец Йоан, а не бъде с Бог? Аз знае, че Поета питал блеми защо, ако Иисус призрак, той плаши се в Градина и плаче на кръст. Блеми, които мисли лошо, не знае отговори. Иисус не призрак, а осиновен син, и осиновен син не знае всичко като баща. Ти разбира? Син не е хомооузиос, от съща природа на Отца, а хомоиузиос, от подобна, но не еднаква природа. Ние не еретици като аномеи: те вярва Слово дори не подобно на Отца, съвсем различно. Но в Пндапетцим, слава Богу, няма аномеи. Те мисли най-лошо от всички.

Тъй като докато разказваше тази история, Баудолино бе казал, че пътешествениците продължили да питат каква разлика има между хомооузиос и хомоиузиос и дали Господ Бог можел да бъде сведен до две думички, Никита се усмихна:

— Има разлика, има. Може при вас, на Запад, тези дискусии да са били забравени, но в нашата империя, Ромейската, се задържали задълго и доста хора са били анатемосани, прогонени или направо убити, заради дребни различия от този род. Но ме учудва, че тези спорове, приключили у нас много отдавна, са живи още в земите, за които ми говориш.

И после си помисли: „Още подозирам, че този Баудолино ми разказва врели-некипели, но пък един полуварварин като него, живял сред алемани и миланчани, които трудно различават Светата Троица от свети Карл Велики, не би могъл да знае тези неща, ако не ги е чул в онази страна. Или може би ги е чул другаде?“

От време на време Праксей канел нашите приятели на своите безвкусни вечери. В края на една от тях те, добили смелост от изпития бурк, навярно изрекли някои неща, неполагащи се за влъхви, пък и Праксей вече се бил сближил с тях. Та значи една нощ, пияни — и той, и те — Праксей казал: