Баудолино

Като видях, че тези чудеса го запленяват, но и натъжават със своята недостъпност, реших — за да го убедя, че неговата мъка не е от най-страшните — да му разкажа за мъченията, на които бе подложен Андроник, с подробности, далеч по-страшни от истинските, за кръвопролитията в Крема и за пленниците с отрязани ръце, уши, носове; обрисувах му невероятни болести, сред които проказата беше най-леката; описах му с най-отблъскващи краски скрофулите, червения вятър, свети Битовото хоро, огъня на свети Антоний, отровата на тарантулата, крастата, която те кара да си дереш кожата люспа по люспа, ухапването на усойницата, мъките на света Агата, на която откъснали гърдите, на света Лучия, на която изболи очите, на свети Себастиан, цял набучкан със стрели, на свети Стефан, комуто разцепили черепа с камъни, на свети Лоран, опечен на бавен огън, а измислих и други светци и мъчения: как свети Урсицин бил набит на кол от ануса до устата, свети Серапион — одран, свети Мопсуест — разпънат с четири запенени коня и разчетворен, свети Драконций — принуден да гълта врящ катран… Струваше ми се, че тези ужасии му носеха облекчение, но после се уплаших, че съм прекалил, и минах към описанието на други световни красоти, мисълта за които често бе от полза за пленника: рисувах му прелестите на парижките девойки, ленивата грациозност на венецианските проститутки, несравнимата руменина на една императрица, детския смях на Коландрина, очите на една далечна принцеса. Той се вълнуваше, настояваше да му разказвам още, разпитваше ме какви са били косите на Мелизанда, графиня на Триполи, устните на очарователните девици, които така омаяли рицарите на Броселианда, че те забравили за светия Градал, възбуждаше се при моите описания. Да ми прости Господ, но мисля, че веднъж или два пъти дори получи ерекция и изпита удоволствие от изливането на семето си. И това не стигаше, мъчех се да му опиша колко светът е богат откъм миризми на подправки и понеже нямах такива у себе си, се опитвах да си припомня имената на тези, които знаех, и на тези, за които само бях чувал, с мисълта, че техните названия опияняват като уханията им. И му изброявах малабатъра, белзуина, тамяна, нарда, лиция, сандраката, кинамона, сандала, шафрана, джинджифила, кардамона, мускатовото орехче, касията и зедуарията, дафиновия лист, майораната, кориандъра, анасона, тароса, карамфила, сусама, мака, куркумата и кимиона. Дяконът слушаше на прага на екстаза, пипаше лицето си, сякаш носът му не можеше издържи на всички тези мириси, възкликваше през сълзи, че проклетите евнуси го били хранели, уж защото бил болен, с козе мляко и хляб, наквасен с бурк, които били добри за проказата, и че бил живял дните си затъпял, почти непрекъснато сънен, с един и същи вкус в устата.

— Ускорявал си смъртта му, довеждайки го до крайна възбуда на ума и сетивата. И си задоволявал своята любов към приказното, горд от своите измислици — заключи Никита.

— Може би — съгласи се Баудолино. — Но за краткото време, което му оставаше, го направих щастлив. И после, аз ти разказвам за тези наши беседи, сякаш всички те протекоха в един-единствен ден, а междувременно и у мен бе лумнал един нов огън и непрекъснато живеех в състояние на екзалтация, която се стремях да му предам, като му поднасях под лъжливи одежди част от своето щастие. Защото бях срещнал Хипатия.

32. Баудолино вижда една дама с еднорог