Читаем Баудолино полностью

Ако Гавагай му бил отговорил така, Баудолино щял да му хвърли един бой, но с Хипатия било различно, Баудолино вече си мислел колко прекрасно било, че има едно място, където всички хипатии се наричат Хипатия.

— Трябваха ми няколко дни, господин Никита, за да разбера кои всъщност бяха хипатиите…

— Защото сте продължили да се срещате, навярно.

— Всеки ден или почти всеки. Това, че вече не можех да не я виждам или чувам, не би трябвало да те учудва, но аз се учудвах и бях безкрайно горд от това, че и тя явно беше щастлива да ме вижда и слуша. Бях… бях заприличал на дете, което търси майчината гръд, и когато майка му се забави, плаче от страх, че тя го е напуснала завинаги.

— Така е и с кучетата, когато господарят им отсъства. Но тази история с хипатиите ми е любопитна. Защото ти може би знаеш, а може и да не знаеш, че Хипатия е живяла наистина ако не преди хиляди години, то преди почти осем века в египетската Александрия по времето, когато императори били Теодосий, а после Аркадий. Говори се, че била извънредно мъдра жена с дълбоки познания във философията, математиката и астрономията и много учени мъже млъквали, щом тя заговорела. Когато нашата свята вяра възтържествувала по всички земи на империята, имало още някои упорити, които се опитвали да поддържат жива мисълта на философите езичници като божествения Платон, и не отричам, че постъпвали добре, като предавали на нас, християните, неговите знания, които иначе биха се загубили. Само че един от най-великите християни на своето време, който после бе обявен за светец, Кирил, човек дълбоко вярващ, но и извънредно непреклонен във вярата си, твърдял, че учението на Хипатия противоречи на Евангелията, и настроил срещу нея една тълпа от невежи и побеснели християни, които дори не знаели какво проповядва тя, но повярвали на Кирил и други като него, че тя е измамница и покварена жена. Може би е била оклеветена, но е истина, че жените не би трябвало да се месят в божествените въпроси. Така или иначе, замъкнали я в един храм, съблекли я гола, умъртвили я и нарязали тялото й с остри късове от счупени съдове, а след това изгорили на клада трупа й… Много легенди се родили във връзка с нея. Казват, че била невероятно красива, но се била обрекла на безбрачие. Веднъж един неин млад ученик се влюбил лудо в нея, а тя му показала къс плат, напоен с месечната й кръв, и му казала, че само това е предмет на неговото щение, а не красотата й като такава… Всъщност никой до днес не е знае в какво точно се е състояло нейното учение. Всичко написано от нея е загубено, а тези, които били записали думите й, били убити или пък сами се постарали да забравят чутото. Всичко, което знаем за нея, ни е предадено от светите отци, които са я осъдили, а, честно казано, аз като писател на летописи и история, не съм склонен да давам много вяра на думите, които хората влагат в устата на противниците си.

Двамата се срещали още много пъти и имали дълги беседи. Хипатия говорела и на Баудолино му се искало учението й да е безкрайно, за да може безкрай да я слуша. Отговаряла на всички негови въпроси със смела невинност, без да поруменява: нямало за нея предмет, който да е глупаво забранен, всичко било прозрачно.

Баудолино дръзнал накрая да я запита по какъв начин хипатиите продължават рода си от толкова векове. Тя му обяснила, че всеки нов сезон Майката избирала няколко от тях, които би трябвало да родят, и ги завеждала при оплодители. За тях Хипатия се изказала неясно: разбира се, не ги била виждала, но не ги били виждали и хипатиите, избрани за ритуала. Завеждали ги през нощта на някакво място, изпивали отвара, която ги опиянявала и зашеметявала, бивали обладани и после се връщали в селището. Тези, които зачевали, били наглеждани от приятелките си до деня на раждането: ако плодът на утробата им бил мъжки, връщали го на оплодителите, за да бъде възпитан като един от тях, ако пък бил женски, оставал в обществото им и растял като хипатия.

— Плътското сношение на животните, които нямат душа — казвала Хипатия, — е само начин да се умножава първородният грях. Хипатиите, изпращани при оплодителите, приемат това унижение само защото ние трябва да продължаваме да съществуваме, за да изчистим света от този грях. Тези от нас, които са били оплодени, не си спомнят нищо за станалото, което ако не би било извършено от чисто чувство за саможертва, би променило нашата апатия…

— А какво наричате апатия?

— Състоянието, в което всяка хипатия живее и е щастлива, че живее.

— Но защо говорите за първороден грях?

— Но, Баудолино — отговорила тя, смеейки се с невинно учудване, — нима ти се струва, че светът е съвършен? Погледни това цвете, виж изяществото на стъблото му, погледни това мъхнато око в средата му, виж как всичките му листенца са еднакво вдлъбнати, за да събират утринната роса, погледни с каква радост то се предлага на тази пеперудка, която смуче неговия сок… Не е ли хубаво?

— Хубаво е наистина. Но тъкмо това казвам, не е ли хубаво, че е хубаво? Не е ли то божествено чудо?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза