Баудолино

— Но утре, Баудолино, това цвете ще е повяхнало, а след два дни ще бъде само гнилоч. Ела с мен.

Тя го отвела към началото на гората и му показала една гъба с червена гугла, набраздена с жълти пламъчета.

— Е, хубава ли е?

— Хубава е.

— А пък е отровна. Който хапне от нея, умира. Съвършено ли е според теб едно създание, в което дебне смъртта? Не знаеш ли, че един ден ще увяхна и аз и че и аз бих се превърнала в гнилоч, ако не бях посветена на божественото спасение?

— Божественото спасение? Обясни ми…

— Нима и ти, Баудолино, си християнин като уродите от Пндапетцим? Християните, които са убили Хипатия, вярвали в едно жестоко божество, което било сътворило света и с него смъртта, страданието и — нещо по-лошо от физическото страдание — душевната мъка. Създадените същества са способни да ненавиждат, убиват, да измъчват себеподобните си. Нима ще повярваш, че един справедлив бог би могъл да обрече чадата си на такъв ужасен живот…

— Но тези неща ги правят злите хора и Бог ги наказва за това, а спасява добрите.

— Но тогава защо този бог би ни създал, щом ще ни изложи после на опасността да бъдем наказани?

— Защото висше благо е свободата да правиш добро или зло и именно за да даде на човеците това благо, Бог приема някои от тях да злоупотребяват с него.

— А защо твърдиш, че свободата е благо?

— Защото, ако те лишат от нея, ако те оковат във вериги, ако не ти позволяват да правиш каквото искаш, ти страдаш и следователно липсата на свобода е беда.

— Ти можеш да обърнеш главата си назад, тъй че да погледнеш зад себе си, но можеш ли да я извъртиш наистина, тъй че да си видиш гърба? Можеш ли да се гмурнеш в това езеро и да останеш под водата до довечера, без нито за миг да подадеш глава над нея? — казала тя със смях.

— Не мога, защото ако се опитам да си завъртя главата докрай, ще си счупя врата, а ако остана под водата, не бих могъл да дишам. Бог ме е създал с тези ограничения, за да ми попречи да си навредя.

— Значи признаваш, че ти е отнел някои свободи за твое добро?

— Отнел ми ги е, за да не страдам.

— А тогава защо ти е дал свободата да избираш между доброто и злото, така че после да се изложиш на опасността да страдаш вечно?

— Той ни е дал свободата с мисълта, че ще я употребяваме за добро. Само че ангелите се разбунтували и въвели злото в света и змията съблазнила Ева, тъй че сега всички страдаме заради първородния им грях. Бог не е виновен за това.

— А кой е създал ангелите-бунтовници и змията?

— Разбира се, Бог, но преди да се разбунтуват, те са били добри, каквито Той ги е създал.

— Значи не те са създали злото?

— Не, те са го извършили, но то си е съществувало от по-рано като възможност да се разбунтуват срещу Бог.

— Значи го е създал Бог?

— Хипатия, ти си умна, чувствителна, проницателна, способна да водиш disputatio много по-добре от мен, макар аз да съм учил в Париж, но няма да ми говориш такива неща за Господа! Той не може да иска злото.

— Разбира се, че не може, един бог, който иска злото, ще бъде обратното на бог.

— Тогава?

— Тогава злото се е оказало близо до него, без той да го иска, като тъмна част от него.

— Но нали Бог е най-съвършеното същество!

— Разбира се, Баудолино, Бог е най-съвършеното нещо, което може да съществува, но да знаеш само колко е трудно да си съвършен! Сега, Баудолино, ще ти кажа какво е Бог, или по-скоро какво не е.

Наистина не се страхувала от нищо. Казала:

— Бог е Единствен и е дотолкова съвършен, че не е подобен на никое от нещата, които съществуват или не съществуват; не можеш да го опишеш със своя човешки разум, сякаш е някой, който се гневи, когато си лош, или се занимава с теб от добрина, като някой, който има уста, уши, лице, криле, или е Дух, Отец и Син дори на себе си. За Единствения не можеш да кажеш, че го има, или че го няма, той обгръща всичко, но е нищо; можеш да го назоваваш само посредством различието, защото да го наричаш Добрина, Красота, Мъдрост, Любов, Мощ, Справедливост е толкова безполезно, колкото да го наричаш Мечка, Пантера, Змия, Дракон или Грифон, защото както и да го наречеш, няма да го изразиш никога. Бог не е тяло, не е фигура, не е форма, той не притежава количество, качество, тежест или лекота, той не вижда, не чува, не познава безпорядък и изменение, не е душа, разум, въображение, мнение, мисъл, слово, число, ред, величина, не е равенство и не е неравенство, не е време и не е вечност, той е воля без цел, опитай се да разбереш, Баудолино, Бог е светилник без пламък, безшумен гръм, тъмна мълния, ослепителна мъгла, лъч от собствения си мрак, кръг, който се разширява, събирайки се към центъра си, единично множество, той е… е… — Потърсила пример, който да убеди нея, учителката, и него, ученика. — Той е пространство, което не съществува и в което и ти, и аз сме едно и също нещо, както сме днес, в това време, което не тече.