Баудолино

— Какво означава това?

— Просто е. Учим се да кръстосваме камъни, билки, аромати, съвършени и богоподобни, за да получаваме… как да го кажа, съдове със симпатия, които съдържат силата на много елементи. Разбираш ли, цветето, камъкът, дори еднорогът притежават частица божественост, но сами не успяват да извикат големите богове. Благодарение на изкуството ни, нашите микстури възпроизвеждат същността, която трябва да се извика, умножавайки силата на всеки отделен елемент.

— А после, когато сте призовали тези по-големи богове?

— Това всъщност е само началото. Учим се да служим за посреднички между това, което е горе, и това, което е долу, доказваме, че потокът на Божията еманация може да бъде върнат обратно, не много, но колкото да покажем на природата, че това е възможно. Върховната ни цел обаче е не да слеем хелиотропа със слънцето, а да слеем нас самите с Родителя. И тук започва извисяването. В началото се учим да живеем добродетелно, не убиваме живи твари, стремим се да разпространяваме хармонията сред съществата, които са около нас, и вече с тези си действия раздухваме навсякъде скритите искри. Виждаш ли тези стръкчета трева? Те вече са пожълтели и се привеждат към земята. Аз мога да ги докосна и да ги накарам още да трептят, да им припомня това, което са забравили. Погледни, малко по малко те си възвръщат свежестта, сякаш току-що са наболи от земята. Но това все още не е всичко. За да съживим тази тревичка, е достатъчно да използваме естествените си добродетели, да постигаме съвършенството на зрението и слуха си, свежестта на тялото и паметта си, лекотата на възприемането и изтънчеността на поведението си — и всичко това става чрез редовни омовения, пречистващи церемонии, химни, молитви. Правим крачка напред, като усъвършенстваме мъдростта си, силата си, умереността си и справедливостта си, и накрая стигаме до овладяването на пречистващите способности: опитваме се да отделим душата от тялото, учим се да призоваваме боговете — не да говорим за тях, както правят другите философи, а да им въздействаме, като предизвикваме дъждове чрез едно чародейно кълбо, като поставяме на земята амулети срещу нейните трусове, като изпитваме магическите възможности на триножниците, като съживяваме статуите, за да получим техните предсказания, като извикваме Асклепий, за да изцерява болните. Но има нещо много важно — когато го правим, трябва винаги да внимаваме да не сме обладани от някой бог, защото в такъв случай ще се развълнуваме, ще загубим вътрешния си мир и следователно ще се отдалечим от Бога. Необходимо е да се научим да вършим това в най-пълно спокойствие.

Хипатия хванала ръката на Баудолино и той не я помръднал, за да не прекъсне усещането за близост.

— Може би, Баудолино, съм те накарала да ме смяташ напреднала в асхазата като моите по-големи сестри… Ако знаеше обаче колко съм още несъвършена. Още не успявам да свържа една роза с висшата сила, която й е близка… И освен това, още приказвам много, а това е знак, че не съм мъдра, защото добродетелта се постига в мълчание. Но говоря, защото ти си тук, и трябва да те обуча, а щом обучавам един хелиотроп, защо да не мога да обучавам теб? Ще стигнем до по-съвършено обучение, когато успеем да останем заедно, без да говорим, тогава ще е достатъчно да те докосвам, и ти ще разбираш всичко. Като хелиотропа. — Тя погалила мълчаливо цветето. После, все така без да говори, започнала да гали ръката на Баудолино и едва накрая го запитала само: — Усещаш ли?

На следния ден му заговорила за мълчанието, което практикували хипатиите, за да можел, както казала, и той да го възприеме.