Баудолино

— Трябва да създаваме около себе си пълна тишина, да се откъсваме изцяло от всичко, което сме мислели, чувствали и сме си представяли; така, постигнали мир и спокойствие, няма да изпитваме ни гняв, ни желание, ни болка, ни щастие. Ще сме напуснали себе си, потънали в абсолютна самота и дълбока безметежност. Няма да гледаме вече към красивите и добри неща, ще бъдем отвъд самата красота, отвъд хоровода на добродетелите, като някой, който, навлязъл в светилището на храм, е оставил зад себе си статуите на боговете и вижда вече не техните изображения, а самия Бог. Не ще трябва повече да призоваваме посредничещи сили: преодолявайки ги, в този тайник, в това недостъпно и свято убежище, ще сме победили недостатъците им, ще сме минали отвъд степените на боговете и йерархиите на еоните, всичко това ще бъде вече в нас като спомен за нещо, от което сме свалили бремето на собственото му съществувание. Това ще бъде краят на пътя, освобождението, развързването на всички връзки, бягството на един, който вече сам, единствен, се е устремил към Единствения. В това връщане към абсолютно простото не ще виждаме нищо друго освен славата на мрака. Опразнени от душа и разсъдък, ще сме напуснали царството на ума и в благоговение ще останем горе като изгряващи слънца, стеснили зеници, ще съзерцаваме слънцето на светлината, ще се превърнем в огън, тъмен огън в тъмнината, и ще завършим полета си по тези огнени пътища. И в този момент, издигнали се така нагоре по реката и показали не само на себе си, но и на боговете и даже на самия Бог, че можем да се издигнем срещу течението, ще сме излекували света, убили злото, умъртвили смъртта, развързали възлите, в който са се били оплели пръстите на Демиурга. Ние, Баудолино, сме избрани да изцерим Бога, нам е поверено неговото спасение: чрез нашия екстаз ще върнем цялото мироздание в сърцето на Единствения. Ние ще придадем на Единствения силата, нужна му, за да извърши онова могъщо вдъхване, което ще му позволи да всмуче обратно в себе си злото, което е избълвал някога.

— Правите всичко това, но дали някоя от вас е успяла?

— Очакваме да успеем, всички от векове се готвим, за да сполучи един ден някоя от нас. От малки знаем, че не е необходимо всички да постигнем това чудо: достатъчно е един ден, може би след още хиляда години, една от нас, избраница, да постигне мига на върховното съвършенство, в който ще се почувства слята със своя далечен Родител, и чудото ще е извършено. Тогава, доказали, че от множествеността на страдащия свят можем да се върнем към Единствения, ще сме дали на Бог покой и самоувереност, сила да се събере отново в своя център, енергия да подхване отново ритъма на своето дихание.

Очите й блестели, лицето й било пребледняло, ръцете й почти треперели, гласът й станал дълбок, сякаш умолявала Баудолино да повярва като нея в това откровение. Той помислил, че Демиургът може да е извършил много грешки, но самото съществуване на създанието, което в момента му говорело, правело от света едно място, пленително и блестящо от съвършенство.

Не се удържал и дръзнал да поеме ръката й и да я докосне с устни. Тя трепнала, сякаш била изпитала непознато чувство. Първо казала:

— И в теб обитава един бог.

После покрила лицето си с ръце и Баудолино я чул да шепне развълнувано:

— Загубих… Загубих апатията си…

Обърнала се и се затичала към леса, без да каже нищо повече.