Баудолино

— Край, проиграх цяло царство. Не можем да разчитаме много на тези паноти. Надеждата ни е само в пожара. Да си събираме нещата и да бягаме. Пътят на запад е още свободен.

А Баудолино мислел само за едно: хуните щели да влязат в Пндапетцим и щели да го разрушат, но бясното им препускане нямало да спре дотам, те щели да стигнат до езерото и да нахлуят в леса на хипатиите. Трябвало да ги изпревари. Но не можел да изостави приятелите си. Длъжен бил да ги намери, да събере вещите им, да вземе малко храна, изобщо, да подготви дългото бягство.

— Гавагай, Гавагай! — извикал и верният унипод се озовал до него. — Бягай при езерото, намери Хипатия, не зная как ще го направиш, но я намери, кажи й, че идвам да я спася, да бъде готова!

— Аз не знае какво прави, но намери нея — отвърнал униподът и заподскачал към езерото.

Баудолино и Поета влезли в града. Вестта за поражението била вече стигнала там, женските от всички видове, грабнали малките си, тичали безцелно по улиците. Панотите, в паника, понеже мислели, че вече могат да хвърчат, се хвърляли отвисоко, но тъй като били научени само да политат надолу, а не да се издигат към небето, бързо се озовавали на земята. Тези, които упорствали и усилено размахвали уши, за да се удържат във въздуха, падали изтощени и се разбивали в скалите. Двамата намерили Коландрино, отчаян от неуспеха на своите ученици, а след него Соломон, Борон и Киот, които ги запитали какво е станало с другите.

— Загинаха, мир на праха им — казал гневно Поета.

— Бързо към жилищата — извикал Баудолино — и след това на запад!

Стигнали до жилищата си, събрали каквото могли и докато слизали тичешком по стълбичките, видели пред кулата евнусите, които се суетели, товарейки имуществото си на мулета. Праксей се изправил пред тях, позеленял от гняв.

— Дяконът е умрял и ти си го знаел! — извикал на Баудолино.

— Жив или умрял, ти все едно би избягал.

— Ние тръгваме. Като стигнем над прохода, ще го затрупаме с канари и пътят към царството на отец Йоан ще бъде затворен завинаги. Ако искате, можете да дойдете с нас. Но ще се подчинявате на нашите условия.

Баудолино дори не го попитал какви са им условията.

— Пет пари не давам за твоя проклет отец Йоан! — изкрещял. — Имам си други грижи! Да вървим, приятели!

Спътниците му останали в недоумение. После Борон и Киот допуснали, че истинската им цел си оставала да намерят Зосим и Градала, а Зосим безспорно не можел да е стигнал вече в царството и изобщо никога нямало да стигне в него; Коландрино и Бойди заявили, че били дошли заедно с Баудолино и с него щели да си отидат; Соломон отбелязал, че неговите десет племена можели да бъдат както отсам, така и отвъд планините, и че следователно всяка посока била добра за него. Поета мълчал, сякаш загубил всякаква воля за действие, и трябвало някой друг да хване юздата на коня му, за да го поведе.

Докато тръгвали да бягат, Баудолино забелязал, че към него се приближава един от забулените последователи на дякона: носел калъф.

— Това е саванът с неговия образ — казал. — Искаше ти да го вземеш. Използвай го добре.

— И вие ли бягате?

— Тук или там, ако изобщо има „там“, за нас е все едно — отвърнал забуленият. — Очаква ни съдбата на нашия господар. Ще останем тук и ще пръснем болестта си сред хуните.

Щом напуснали града, пред Баудолино изникнала ужасяваща гледка. По синкавите хълмове трептели огньове. Част от хуните още от сутринта били тръгнали да заобикалят мястото на сражението и за два-три часа били стигнали до езерото.

— По-бързо! — викал отчаян Баудолино. — Натам, в галоп!

Другите не разбирали.

— Те са вече там. Защо към тях? — питал Бойди. — По-добре насам, може би единственият изход, който ни остава, е на юг.

— Правете каквото искате, аз отивам! — изкрещял Баудолино; не бил на себе си.

— Полудял е, да го последваме, за да не пострада — молел Коландрино.

Но Баудолино вече се бил отдалечил и с името на Хипатия на уста, летял към сигурната смърт.

Спрял коня си едва след половин час лудо препускане, когато забелязал една фигура, която бързо се приближавала към него. Това бил Гавагай.

— Ти бъде спокоен — казал му той. — Аз тебе видял. Сега тебе спасен.

Тази добра новина бързо се превърнала в извор на отчаяние, защото ето какво му съобщил Гавагай: хипатиите били предупредени навреме за пристигането на хуните, и то не от други, а от сатирите, които били слезли от хълмовете, и когато Гавагай пристигнал там, вече ги били сбрали и повели със себе си към планините, където те единствени знаели пътеките, тъй че хуните никога нямало да ги застигнат. Въпреки че сестрите я дърпали за ръцете, Хипатия била останала последна и не искала да тръгне, преди да узнае какво е станало с Баудолино. Като чула новините на Гавагай, тя се успокоила, с усмивка през сълзи му казала да поздрави любимия й, треперейки му заръчала да му каже да бяга, защото животът му бил в опасност, и хълцайки му предала последното си послание: че го обича, макар че никога вече няма да се видят.