Баудолино

— За него не си ни казвал досега — намесил се същият Бойди.

— Нямаше кога. За него току-що ми каза един генуезец, на когото му го разправил един грък, че го бил измислил Велизарий, военачалник на император Юстиниан. Какво прави обсаждащият? Копае подземни ходове, за да стигне по тях до сърцето на града. А за какво мечтае той? Мечтае да намери готов проход, за който обсадените не знаят. Затова ние веднага му подготвяме един такъв проход, който отвън да изглежда, че води вътре в града, и му покриваме входа с камъни и храсти, но не дотам умело, че да не бъде открит рано или късно от врага. Другият край на прохода, този, който извежда в града, трябва да се стеснява като черво, колкото да могат да минат най-много двама наведнъж, и да бъде затворен накрая с желязна решетка, тъй че първите, стигнали до нея, да могат да съобщят на своите, че са видели един площад и, знам ли, някой ъгъл на черква, знак, че тунелът води именно в града. А отсам, зад решетката поставяме стража, която, щом врагът тръгне да излиза поединично, пак поединично го просва на земята един след друг…

— А врагът е толкова гламав, че продължава да излиза, без да забелязва, че тези отпред падат като зрели круши — подиграл му се Бойти.

— А кой ти е казал, че врагът не е гламав? Спокойно. Въпросът е важен поначало и трябва да се обсъди по-добре.

Баудолино придърпал към себе си Гини, който, понеже бил станал търговец, можел да се смята човек разумен и стъпил здраво на земята, а не като онези рицари, васали на васали, които само и само за да се сдобият с бойна слава, се хвърляли презглава в най-загубените дела.

— Гинен, я ми подай онази кана и ми отговори първо на следното. Приемам идеята да се построи тук един град, така че Червенобрадия да е принуден, за да не се посрами, да го обсади и така да позволи на съюзниците да го нападнат в гръб, както се е изтощил от дългата обсада. Но тези, които ще платят за всичко, са гражданите. А ти искаш да ти повярвам, че нашите ще зарежат местата, където, добре или зле, все пак са преживявали, и ще дойдат тук да си оставят костите, само за да зарадват тези от Павия? И искаш да ти повярвам, че генуезците, които не биха изръсили един грош, за да откупят майките си от сарацинските пирати, ще ви помогнат с пари и труд да построите вашия град, който най-много ще ползва Милано?

— Баудолино — казал Гини. — Работата е много по-сложна, отколкото си представяш. Гледай къде сме ние. — Натопил пръст във виното и почнал да чертае по масата. — Тука е Генуа, нали така? А тука е Тердона, по-нататък са Павия и Милано. Това са богати градове, а Генуа е пристанище. Следователно Генуа трябва да има свободни пътища за търговията си с ломбардските градове, ясно? И пътищата й минават през долините на Лема, Орба, Бормида и Скривил. Това са все реки, нали така? И всичките се вливат тука, наблизо, в Танаро. И значи, ако имаш един мост на Танаро, пътят ти нататък е отворен за търгуване със земите на монфератския маркиз и кой ги знае кои още. Ясно ли ти е? И сега, докато Генуа и Павия се разбираха помежду си, на тях им изнасяше тези долини да остават без господар, или пък сключваха временни договори като тези с Гави или с Маренго, и така работата вървеше — както има дума — по вода… Но с пристигането на този император тук, ето че Павия от една страна и Монферато — от друга, подкрепят империята, Генуа остава в клопка отляво и отдясно и ако мине на страната на Фридрих, ще каже сбогом на търговията си с Милано. Трябва значи да е добре с Тердона и Нови, което да й позволи да владее долините на Скривия и на Бормида. И какво стана? Императорът изравни със земята Тердона, Павия си прибра нейните земи до Апенинските планини и нашите градчета и села останаха с империята и, по дяволите, бих искал да видя, каквито бяхме дребни и слаби, как бихме могли да ритаме срещу ръжена. Какво трябваше да ни предложат генуезците, за да ни убедят да минем на тяхна страна? Нещо, което не бяхме и сънували, сиреч един град, град с консули, войници и епископ, и с крепостни стени, град, който събира пътни налози за всички хора и стоки. Даваш ли си сметка, Баудолино, че само да държиш един мост на Танаро, означава да ринеш пари с лопата.

Седиш си на моста и от един искаш една пара, от друг — две кокошки, от трети — цял вол, и тия, дзън-дзън, плащат, какви ще ги дъвчат. Един град на река е златна мина, виж ги колко са богати тези от Тердона в сравнение с нас. И този град, който е изгоден за нас, колкото и да е слаб, е изгоден и за Съюза, и за Генуа, както ти казах, дори само с това, че го има, че обърква кроежите на всички други и пречи както на Павия, така и на императора и на монфератския маркиз да си разиграват коня по тези земи…

— Да, но идва Червенобрадия и ви разпердушинва града, разплесква го като жаба.