Баудолино

— Виждаш ли какво е градът? — говорел му Гини. — И ако е вече такъв, още преди да е завършен, представи си след това: друг живот! Всеки ден виждаш нови хора — за търговците, представи си, тук е като небесния Йерусалим, а колкото до рицарите, тъй като императорът им забранява да продават земите си, за да не раздробяват феодите си, те умираха от глад на село, а сега предвождат отряди стрелци, яздят коне на тържествата, издават заповеди наляво-надясно. Но добре е не само за търговците и господарите — живо щастие е и за хора като твоя баща, който няма много земя, но има малко добитък, а в града идват хора, които го искат и плащат с пари, продажбите започват вече да се вършат със звонк, а не срещу друга стока, и не зная дали разбираш какво значи това: ако за три заека вземеш две пилета, рано или късно трябва да ги заколиш, иначе остаряват, докато двете пари си ги скриваш под постелята и са си добри и след десет години, и ако си решил, си остават там дори ако враговете ти влязат в къщата. И после, това стана и в Милано, и в Лоди, и в Павия, ще стане и при нас: няма Гини или Аулари да трябва да мълчат, а пък Гуаско или Троти да командват, всички ще сме от тия, дето взимат решенията, в града можеш да станеш голям човек, без да си благородник, и това му е хубавото на един град, и е хубаво особено за този, който не е благородник и е готов да го заколят, ако трябва (макар че по-добре да не се налага), но синовете му да могат да ходят по улицата и да казват: моето име е Гини и макар че твоето е Троти, пак си си лайно.

Естествено бе тук Никита да попита Баудолино как са нарекли този благословен град. А работата беше, че до този момент Баудолино бе успял да отложи разкритието си по този въпрос — биваше си го този разказвач! Градът бе назоваван само най-общо като Civitas Nova, което било име на genus, а не на individuum. Наименуването на града зависело от един друг проблем, и то не малък, този за узаконяването му. Как един нов град без история и без свои знатни можел да добие право на съществуване? Единствено по волята на императора, тъй както императорът можел да посвещава в рицарство и да раздава благороднически титли, но тук ставало дума за град, който се раждал против волята на императора. Тогава? Баудолино и Гини се върнали в кръчмата, когато другите обсъждали тъкмо този въпрос.

— Ако градът се роди извън императорския закон, той може да се узакони само по друг закон, също толкова стар и действен.

— А къде ще го намерим?

— В Constitutum Constantini, в дарението, което император Константин прави на Църквата, давайки й право да управлява земи. Ние ще дарим града на папата и тъй като в този момент ни са се пръкнали двамина папи, ще го дарим на онзи, който е на страната на Съюза, сиреч на Александър III. И както вече го казахме в Лоди — и то преди няколко месеца, — градът ще се казва Александрия и ще бъде папски феод.

— Между другото, ти в Лоди трябваше да си затваряш устата, защото още не бяхме решили нищо — казал Бойди. — Но не е работата в името, като име то си е много добро, във всеки случай не е по-лошо от много други. Но не мога да преглътна, че ние си скъсваме задниците да правим един град и после го подаряваме на папата, който си има градове колкото си щеш. И после ще трябва да му плащаме данъци и тук толкова, там толкова, все са си пари, които излизат от къщи, тогава все едно — да си ги плащахме на императора.

— Бойди, я престани с твоите глупости — срязал го Кутика. — Първо, императорът не го иска този град, дори и да му го подаряваме, и ако беше готов да го приеме, тогава изобщо не си струваше труда да го строим. Второ, едно е да не плащаме данъци на императора, който ще ни се стовари с войската си на главата и ще ни накълца на кайма, както направи в Милано, а друго — да не плащаме на папата, който се намира на хиляда мили оттук, и с неприятностите, дето са му се струпали там, можеш ли да си представиш, че ще ни прати цяла войска само за да си прибере дребните грошове?

— Трето — намесил се тогава Баудолино, — ако ми позволите да се обадя и аз, който съм учил в Париж и имам известен опит в това как се пишат послания и дипломи, съществуват различни начини да се подарява. Правите един документ, в който казвате, че Александрия е основана в чест на папа Александър и е посветена например на свети Петър. Като доказателство построявате една катедрала на свети Петър върху свободна земя, за която не се плащат феодални налози. И я строите със средства, дарени от всички жители на града. След което я дарявате на папата с всички най-подходящи и задължаващи формулировки, които могат да измислят нотариусите. Подправяте ястието с изрази на синовна обич, уверения в най-сърдечна привързаност и тям подобни, след което изпращате пергамента на папата и получавате безкрайните му благословии. Ако някой после рече да придирва на този документ, ще открие, че в края на краищата вие сте дарили само катедралата, а не и останалата част от града, а искам да видя как папата идва да си вземе катедралата и си я отнася в Рим.