Читаем Баудолино полностью

— Защо не? Той не трябваше да се появява на тържествените церемонии, нито да ходи на църква с него и неговите архиепископи. Щом властниците в цяла Европа и дори папата имаха лекари юдеи, защо Фридрих да няма подръка един юдей, който познава живота на маврите в Испания и знае много за страните на Изтока? Освен това германските князе винаги са били много милостиви към юдеите, много повече от останалите християнски владетели. Както ми разказваше Отон, когато неверниците си възвърнали Едеса и много християнски князе, увлечени от проповедите на Бернардо ди Киаравале, поели отново кръста (и този път пое кръста и самият Фридрих), един монах на име Радолф подбудил поклонниците да изтребват всички юдеи в градовете, през които минавали. И наистина паднала голяма сеч. Но тогава много юдеи поискали защита от императора, който им разрешил да се спасят и да се заселят в град Норимберг.

И така Баудолино се събрал пак с всичките си приятели. Не че те имали много работа в двора. Във всеки град, през който минавал Фридрих, Соломон се свързвал с хората от своята вяра, а такива намирал навсякъде („Мръсен плевел“ — подиграваше му се Поета.), Абдул пък открил, че в Италия разбират провансалския на неговите песни по-добре, отколкото в Париж; Борон и Киот не преставали да водят философски спорове: Борон се мъчел да убеди Киот, че несъществуването на празното пространство е възлов довод при доказването на това, че съществува един-единствен Градал, Киот си бил втълпил, че Градалът е камък, паднал от небето, lapis ex coelis, и че, ако питали него, въпросният камък можел да е дошъл до нас от друга вселена, прекосявайки свръхпразни пространства.

Въпреки тези дребни противоречия всички често размишлявали върху писмото на отец Йоан и често питали Баудолино защо не подтикне Фридрих да предприеме похода, за чиято подготовка били работили толкова усърдно. Един ден, когато Баудолино се мъчел да им обясни, че през тези години Фридрих имал и в Ломбардия, и в Германия много проблеми за разрешаване, Поета казал, че може би си струвало сами да предприемат търсенето на въпросното царство, без да се съобразяват с това кога на императора ще му бъде удобно да тръгне на Изток.

— От това предприятие — казал — ползата за императора е твърде съмнителна. Ами ако пристигне в земята на Йоан и не се спогодят с този монарх? Ще се върне, претърпял поражение, и значи ще сме му докарали само беля. А така отиваме сами, за своя сметка, и каквото и да стане, от една такава приказно богата земя все ще се върнем с нещо изключително.

— Вярно! — одобрил Абдул. — Стига сме се колебали. Да тръгваме, да вървим към далечните страни!

— И ще ти кажа, господин Никита, че изпитах голямо разочарование, като видях как всички се запалиха от предложението на Поета, и ми бяха ясни мотивите им. Борон и Киот се надяваха да открият земята на отеца, за да се сдобият с Градала, който би им дал слава и власт в техните северни страни, където всички още го търсели. Раби Соломон щеше да намери десетте си пръснати племена и да стане най-висш и свръхуважаван не само сред испанските равини, но и сред всички синове Израилеви. Колкото до Абдул, неговата беше ясна: отдавна бе отъждествил царството на Йоан с това на своята принцеса, но — понеже беше помъдрял с възрастта — отдалечеността го задоволяваше все по-малко и — дано го прости богът на влюбените — все повече му се искаше да докосне по-плътски своята принцеса. А що се отнася до Поета, той кой го знае какво е носел в сърцето си още в Павия, но сега, усетил вкуса на малкото си богатство, явно искаше царството на отец Йоан за себе си, а не за императора. Това разочарование обяснява защо, огорчен, няколко години изобщо не споменавах пред Фридрих за царството на отеца. Мислех си, че щом играта е такава, ще е по-добре да се остави това царство дето си е, и да го отърва от ламтежите на тези хора, които не разбираха мистичното му величие. Писмото се бе превърнало в мой личен блян, в който не желаех да допусна никой друг. То ми помагаше да превъзмогна мъките на злочестата ми любов. Един ден, като поема към земята на отец Йоан, казвах си, ще забравя за тях… Но да се върнем към събитията в Ломбардия.

По времето, когато се раждала Александрия, Фридрих бил казал, че само това му оставало — Павия да премине на страната на враговете му. И две години по-късно Павия се присъединила към Съюза против него. Било страшен удар за императора. Тогава не предприел нищо, но през следващите години положението в Италия така се объркало, че решил да се върне, и на всички било ясно, че целта му била Александрия.

— Извинявай — запита Никита, — значи се е върнал в Италия за трети път?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза