Баудолино

— Кои са тези безумци на кулите? — запитал го Баудолино.

— Генуезки стрелци — отвърнал Поета, — майстори на арбалета, най-страховитите нападатели при една обсада по правилата!

— Генуезци ли? — смаял се Баудолино. — Но нали те участваха в основаването на града!

Поетът се разсмял и казал, че само за няколкото месеца, откакто бил дошъл по тези места, бил видял не един град да сменя знамето си. Тердонците през октомври още били свързани с общините, но като забелязали, че Александрия много добре се съпротивлява на императора, се замислили дали няма да стане прекалено силна, и голяма част от тях започнали да настояват градът им да премине на страната на Фридрих. Кремона пък по време на падането на Милано била с императора, но през последните години преминала към Съюза. Сега обаче по незнайни причини отново влязла в преговори с империята.

— А как върви сега обсадата?

— Зле. Или тези, които са зад стените, се защитават добре, или ние не знаем да нападаме. Според мен този път Фридрих е наел лоши войници. Хора, които не заслужават доверие и драсват при първите трудности. Тази зима мнозина избягаха, и то само защото беше студено, при това бяха фламандци, а не от hic sunt leones31. Освен това в лагера мнозина умираха като мухи от хиляди болести, макар че и там, зад стените, не вярвам да са по-добре, защото сигурно са им се свършили припасите.

Най-сетне Баудолино се представил пред императора.

— Дойдох, драги татко — казал му, — защото познавам местата и бих могъл да ти бъда полезен.

— Да — отвърнал Барбароса, — но познаваш и хората и не би искал да им сториш зло.

— А ти познаваш мен и ако не се доверяваш на сърцето ми, знаеш, че можеш да се довериш на думите ми. Няма да сторя зло на моите хора, но няма да излъжа и теб.

— Напротив, ще ме излъжеш, но и на мен няма да сториш зло. Ще излъжеш, и аз ще се престоря, че ти вярвам, защото ти винаги лъжеш за добро.

Бил груб човек — обясни Баудолино на Никита, — но понякога много проницателен.

— Можеш ли да разбереш как се чувствах тогава? Не исках да разруши града, но го обичах и желаех да се прослави.

— Достатъчно е било — каза Никита — да убедиш себе си, че неговата слава би разцъфтяла още повече, ако пощади града.

— Да те благослови Господ, господин Никита, като че ли четеш какво е ставало в душата ми тогава. Точно с тази мисъл сновях между лагерите и стените. Бях убедил Фридрих, че явно ще е добре да установя някои контакти с местните хора, да служа като негов посланик, но не можех да се движа, без да събудя известни подозрения. В двора имаше хора, които завиждаха на близостта ми с императора, като епископа на Спира или като един граф, Дитполд, когото всички наричаха „Епископесата“ може би защото с русите си коси и руменото си лице приличаше на момиче. Може и да не се отдаваше на епископа, дори говореше за някаква своя Текла, която бил оставил на север. Кой знае… Беше красив, но за щастие и глупав. Та именно те бяха наредили на шпионите си да ме следят дори в самия лагер и отиваха да ме ковладят на императора, че предната нощ ме били видели да препускам към стените и да разговарям с хората от града. Слава Богу, императорът ги пращаше по дяволите, защото знаеше, че към стените ходя денем, а не през нощта.

И така Баудолино отивал до стените и дори минавал зад тях. Първия път не било лесно, защото, когато се приближил до портите, чул свистенето на камък — знак, че в града са започнали да пестят стрелите и вече използват прашки, които още от Давидово време са били резултатни и евтини. Наложило се да вика на чисто местно наречие, размахвайки ръце, за да покаже, че не е въоръжен, и цяло щастие било, че Троти го познал.

— Ей, Баудолино — извикал му той от стената, — да се присъединиш към нас ли идваш?

— Я не се прави на глупак, Троти, знаеш много добре, че съм на другата страна. Но разбира се, не съм дошъл тук с лоши намерения. Кажи им да ме пуснат, че искам да видя баща си. Кълна се в Светата майка, че няма да кажа и думица за това, което ще видя.

— Вярвам ти. Отворете вратата, ей, чухте ли ме там, или сте глухи? Този е приятел. Или почти. Искам да кажа, че е от техните, който е с нас, или от нашите, който е с тях, а бе, я отваряйте вратата, че ще дойда да ви сритам!

— Добре де, добре — отвърнали уплашените войници, — тук вече не се разбира кой е отсам, кой е оттам, вчера излезе оня, облечен като павезец…

— Млък, говедо такова! — изкрещял Троти.

— Ха-ха — изхилил се Баудолино, докато влизал. — Изпратили сте шпиони в нашия лагер… Бъди спокоен, казах, че не виждам и не чувам…