Баудолино

— Спокойно. Кой го е казал? Работата е, че когато той пристигне, градът ще е готов. После знаеш как стават нещата — една обсада струва време и пари, ние му устройваме един чудесен акт на подчинение, той е доволен (защото това са хора, дето честта преди всичко!) и си отива по живо по здраво!

— А онези от Съюза и генуезците, дето са пръснали пари за направата на града, се оставят да ги изритате в задника, така ли?

— Зависи кога ще пристигне Червенобрадия. Нали виждаш, че за три месеца тези градове си сменят съюзите, без да им мигне окото. Ще стоим тук и ще чакаме. Може по него време Съюзът да се е свързал с императора.

(— Господин Никита — вметна на това място в разказа си Баудолино, — да ми изтекат очите, ако шест години по-късно, при обсадата на града, на страната на Фридрих не участваха генуезките майстори на прашката, разбираш ли, генуезците, които бяха допринесли за неговото построяване!)

— А ако не — продължавал Гини, — ще удържаме обсадата, или чумата да ни тръшне, на този свят не се получава от нищо нещо. Но преди да говорим, ела да видиш…

Хванал Баудолино за ръката и го извел от кръчмата. Вече се било стъмнило и навън повявал хлад. Излезли на малък площад, от който явно трябвало да тръгват три улици, но до този момент били застроени само два ъгъла, с ниски къщи, на по един кат, със сламени покриви. Площадчето било осветено от няколкото прозорци наоколо и от няколко факли, запалени от последните търговци, които викали: „Насам, жени! Започва Светата нощ, искате ли мъжете ви да не намерят нищо вкусно на масата?“ Близо до мястото, което щяло да се превърне в трети ъгъл на площадчето, точилар звънтял и съскал с ножовете си, като поливал с една ръка камъка. Малко по-нататък, застанала зад сергийката си, стара жена продавала питки от леблебиено брашно, сушени смокини и рожкови, а един пастир, облечен в овчи кожух, разнасял кошница и викал: „Ей, жени, хайде на хубавото бяло сирене!“ На празното място между две къщи двама мъже се пазарели за една свиня. В дъното, облегнати съблазнително на една врата, две момичета треперели от студ под шаловете си, които едва прикривали пищните им деколтета, и едната подвикнала на Баудолино:

— Ей, какво хубаво момченце си ми, защо не дойдеш да прекараш Коледа с мен, да те науча как се играе на животно с осем крака!

Като завили край ъгъла, попаднали на един дръндар на вълна, който с пълно гърло викал, че никой не бивало да изпуска последните му дюшеци и юргани, ако искал да спи на топло, а не да мръзне като Младенеца в яслата; до него си дерял гърлото един водоносец, а по-надолу под аркадите на още неоформените улици се виждали тук един дърводелец, който още дорендосвал дъски, там сред дъжд от искри ковач биел с чука по наковалнята си, а още по-натам хлебар вадел самуни от пещ, която просветвала като устата на Ада; и се мяркали търговци, дошли отдалече да спечелят нещо на тази нова граница, и хора, които обикновено обитавали горите — въглищари, медари, продавачи на пепел за сапун, събирачи на лико за въжета, майстори на седла и юзди, продавачи на заешки кожи, хора с лица на разбойници, дошли да опитат късмета си в новото селище, и слепи и куци, едноръки и гушави, за които просията в града по време на големите празници обещавала да донесе повече, отколкото по пустите селски улици.

Започвали да прехвърчат първите снежинки, после се сгъстили и вече се трупали за първи път върху новопостроените покриви, за които не се знаело дали ще удържат тежестта им. В един момент Баудолино си спомнил за откритието, което направил в завладения Милано, и му се сторило, че трима търговци, които, яхнали своите магарета, минавали под един свод в градската стена, са тримата влъхви, следвани от слуги, носещи скъпи съдове и тъкани. А зад тях, отвъд Танаро, му се привидели стада, които се спускали по склоновете на сребреещия вече хълм, с техните овчари, които свирели на цафари и гайди; и източни кервани от камили и маври с големи разноцветни чалми. Малкото огньове на хълма постепенно гаснели под вихрушката на усилващия се сняг, но един от тях се сторил на Баудолино като голяма опашата звезда, която се приближавала в небето към града, от който долитал плач на новородено.