Баудолино

При вида на своя любимец, паднал бездиханен в подножието на крепостта, епископът на Спира полудял и издал заповед за нападение. При нормални обстоятелства александрийците щели да реагират както винаги, обстрелвайки нападателите от зъберите на стените, но докато неприятелите се устремявали към вратите, сред тях се разнесъл слухът, че свети Петър се е появил, за да спаси града от опасността, и че се готвел да поведе защитниците му в победен излаз извън стените. Троти решил да се възползва от недоразумението и пратил своя лъжлив свети Петър да излезе първи от крепостта и да поведе останалите.

С две думи, измислицата на Баудолино, която трябвало да замъти мозъците на обсаждащите, замътила главите на обсадените: александрийците, обхванати от мистичен бяс и свръхвойнствен възторг, се нахвърлили като зверове срещу императорските войски, и то по начин така безпорядъчен и противоречащ на всички правила на бойното изкуство, че епископът на Спира и неговите конници объркани отстъпили, а зад тях отстъпили и тези, които тласкали кулите на генуезките стрелци, оставяйки ги точно досами фаталния трънак. За александрийците това било добре дошло: Анселмо Лекаря със своите хора от Пиаченца веднага се вмъкнал в тунела, който този път се оказал много полезен, и ударил в гръб генуезците с една група смелчаци, които носели пръти с набучени на тях топки горящ катран. И генуезките кули пламнали като сухи дърва в печка. Стрелците започнали да скачат от тях, но александрийците ги чакали долу, за да им видят сметката с тоягите си; една от кулите първо се наклонила и после рухнала, като пръснала рояци искри сред конниците на епископа, конете полудели, внасяйки още по-голям безпорядък сред редовете на императорската войска, а пехотинците също допринесли за бъркотията, защото се мотаели сред редовете на конниците и крещели, че свети Петър се бил явил лично, а може би свети Павел, а друг бил видял и свети Себастиан и свети Тарсис — изобщо целият християнски Олимп бил взел страната на свръхомразния им град.

Когато паднала нощта, в императорския лагер, който вече бил в пълен траур, довлекли трупа на епископа на Спира, пронизан с копие в гърба — явно епископът бил бягал. Фридрих пратил да извикат Баудолино и го попитал какво общо има той с цялата тази история и какво знае за нея и на Баудолино му се дощяло да потъне в земята, защото нея вечер били загинали мнозина храбри milites, сред които и Анселмо Лекаря от Пиаченца, и не малко храбри сержанти и нещастни редници и всичко това в резултат на красивия му план, който трябвало да разреши целия проблем, без на никого да падне и косъм от главата. Той се хвърлил в нозете на Фридрих и си признал истината — че бил намислил да му даде убедителен предлог да вдигне обсадата, но после нещата се развили по известния му начин.

— Аз съм един нещастник, татко мой — казал той. — Не мога да гледам кръв, исках да опазя ръцете си чисти и да спестя нови жертви, а виж каква касапница се получи, всички тези мъртъвци тежат на съвестта ми!

— Проклет да си и ти, и този, който е провалил плана ти — отвърнал Фридрих, повече опечален, отколкото разгневен. — Защото, не го казвай никому, но този предлог наистина би ми бил много полезен. Имам пресни новини: Съюзът се придвижва насам и може би утре ще трябва да се бием на два фронта. Твоят свети Петър би убедил войниците, но сега измря много нещо и моите барони жадуват мъст.

Говорят, че точно сега е моментът да се даде добър урок на хората от града, които — нали ги видели, когато излезли от крепостта — били по-мършави от нас и явно това им било последното усилие.

Било Велика събота. Въздухът бил топъл, ливадите пъстреели от цветя, а дърветата весело се разлиствали. Всички обаче били тъжни като на погребение — хората на императора, защото всеки казвал, че е време да нападнат, но никой нямал желание да тръгне, а пък александрийците, защото след усилието на последния излаз били на седмото небе, но шкембетата им се клатушкали между краката. Така че плодовитият ум на Баудолино бързо заработил.

Той препуснал отново към стените и намерил там Троти, Гуаско и другите водачи в твърде мрачно настроение. Те също били научили за приближаването на Съюзните войски, но знаели от сигурен източник, че от общините не били единодушни по въпроса какво да се прави и даже дали трябва наистина да нападнат Фридрих.