Баудолино

Хората носели торби със зърно, събрано откъде ли не, и Галяудо ги тикал под муцуната на бедното добиче и го приканвал да яде. Но кравата вече гледала на света с отчаяно безразличие и не си спомняла дори какво означава да преживяш. Тъй че в края на краищата неколцина доброволци я хванали здраво едни за краката, други за главата, трети насила й разтворили челюстите и докато тя слабо мучала в знак на протест, й натъпкали храната в гърлото, както се гушат гъски. После, дали от инстинкт за самосъхранение, или защото живнала при спомена за добрите времена, кравата започнала да дъвче тази Божия благодат и отчасти със собствени сили, отчасти подпомогната от присъстващите, започнала да поглъща храната.

Не било приятно угощение за нещастницата и на няколко пъти на присъствуващите се сторило, че Розина аха-аха ще предаде Богу животинския си дух, защото докато ядяла, току измучавала болезнено, като че ли се телела. Но после жизнените сили взели връх, кравата се изправила на четирите си крака и продължила да яде сама, като навирала муцуната си направо в торбите, които й поднасяли. Накрая това, което видели всички, било една доста странна крава, изключително мършава и печална, с кости, които така изпъквали под кожата, която ги задържала, сякаш напъвали да излязат от нея, и в същото време с огромен корем, подут, набъбнал и опнат, като че ли била бременна с десет телета.

— Няма да го бъде, няма да го бъде — клател глава Бойди пред тази крайно тъжна гледка, — и най-големият глупак ще разбере, че това животно не е охранено, че е само една кравешка кожа, натъпкана с нещо…

— И да помислят, че е охранена — обадил се Гуаско, — как ще повярват, че стопанинът й я извежда да пасе извън града с риска да изгуби и нея, и живота си?

— Приятели — казал Баудолино, — не забравяйте, че тези, дето ще я намерят, които и да са, така пукат от глад, че изобщо няма да гледат дали на едно място е мършава, а на друго — охранена.

И бил прав. Към девет часа Галяудо току-що се бил отдалечил от вратите до една ливада на половин левга от стените, и ето че от храсталаците изскочила група бохемци, които явно били тръгнали да ловят птици, ако въобще можело да се намери жива птица в околността. Видели кравата, не вярвайки на изгладнелите си очи, хвърлили се върху Галяудо, който веднага вдигнал ръце, и го завлекли заедно с добичето му към лагера. Много бързо около тях се насъбрала тълпа войници с изпити лица и хлътнали очи и бедната Розина веднага била заклана от някакъв човек от Комо, който явно знаел занаята, защото свършил всичко само с един удар, и нещастната Розина нямала време да си каже молитвата, ей сега била жива, и вече била издъхнала. Галяудо се разплакал и така сцената добила правдоподобност за всички.

Когато разпрали корема на добичето, станало, каквото трябвало да стане: цялото количество храна било погълнато така набързо, че се изсипало на земята напълно несмляно и всички се убедили, че става дума за зърно. Смайването било толкова голямо, че надделяло над апетита, пък и гладът не бил лишил напълно тези войници от елементарната способност да разсъждават, а това, че в един обсаден град кравите можели да се тъпчат до такава степен, противоречало на всяка човешка и Божия логика. Един сержант измежду изгладнелите присъстващи успял да потисне инстинктите си и решил, че за подобно чудо трябва да се докладва на началството. Новината бързо стигнала до ушите на императора, до когото Баудолино в момента стоял привидно безразличен, но вътрешно напрегнат и тръпнещ в очакване на събитията.

Останките на Розина, едно платнище, в което били събрали несмляното зърно, и окованият Галяудо били докарани пред Фридрих. Мъртва и разполовена, кравата не изглеждала вече нито мършава, нито охранена, и единственото, което се виждало от нея, било обилното зърно в и извън корема й. Обстоятелство, чиято важност Фридрих не можел да подцени, поради което веднага попитал стареца:

— Кой си ти, откъде идеш, чия е тази крава?

И Галяудо, макар да не разбрал нито дума, отвърнал на най-съвършен простонароден език от Палеа:

— Незнам, небях там, нямнищобщо. Ей тъй минавам, изобщо несъм явиждал, квай таз крава?

Естествено и Фридрих нищо не му разбрал и се обърнал към Баудолино:

— Ти знаеш говора на тези говеда. Преведи ми какво каза. Последвала сцена между Баудолино и Галяудо, която в превод гласяла:

— Той казва, че не знае нищо за кравата, че някакъв богат селянин от града му я бил дал да я заведе на паша, и толкоз.

— По дяволите! Кравата е пълна със зърно! Попитай го какво значи това.

— Той казва, че всички крави, след като са яли, преди да смелят храната, са пълни с това, което са изяли.

— Кажи му да не се прави на глупак, че ще го обеся на ей това дърво! В това вонящо село, в това разбойническо свърталище все жито ли дават на кравите да ядат?

Галяудо:

— Ганемасено, ганемаслама, начи требе да раним добитъка с квото има, начи съжито… и сграх.

Баудолино:

— Казва, че не, че само сега, когато липсвало сеното, заради обсадата. И после, че не било само жито, имало и грах.

— Грах ли?

— Грах.