Читаем Баудолино полностью

— Не зная — казал той. — Имам чувството, че бягам, и тези тук ме поздравяват. Баудолино, правилно ли постъпвам?

— Правилно, драги татко. Ти отстъпваш колкото и те. Не искат да те нападнат в откритото поле от уважение към теб. И ти трябва да си им благодарен за това уважение.

— Те ми го дължат — упорствал Червенобрадия.

— Щом мислиш, че ти го дължат, бъди доволен, че ти плащат дълга си. От какво се оплакваш?

— От нищо, от нищо. Както винаги ти имаш право.

Призори далече в равнината и по склоновете на първите хълмове забелязали основната противникова войска. Но тя се сливала с маранята и пак не било ясно дали се отдалечавала от предпазливост пред императорската войска, дали й правела път от уважение, или я обкръжавала заплашително. На малки групи войниците на общините се придвижвали, като ту за кратко придружавали императорските редици, ту спирали на някоя височина и ги наблюдавали как преминават, ту пък сякаш бягали от тях. Тишината била пълна, нарушавана само от тропота на конските копита и стъпките на пехотинците. В бледата утрин се виждали тук-таме от едно или друго хълмче да се издигат тънки струйки дим, като че ли една група давала сигнали на друга от върха на някоя кула, скрита от зеленината на хълмовете.

Този път Фридрих решил да изтълкува опасния преход в своя полза, заповядал да вдигнат знамената и гербовете и преминал сякаш бил Цезар Август, покорил варварите. Тъй или иначе, преминал като баща на всички тези бунтарски градове, които същата нощ можели да го разгромят.

След като си открил така пътя за Павия, извикал при себе си Баудолино.

— Зная, че хитруваш както винаги — казал му. — Но все пак трябваше да намеря извинение, за да се измъкна от това блато. Прощавам ти.

— За какво, татко?

— Знам си аз за какво. Но не си мисли, че съм простил на този град без име.

— Той си има име.

— Няма си, защото не съм го кръстил аз. Рано или късно трябва да го разруша.

— Не веднага.

— Не, не веднага. Но преди това, сигурен съм, ще ми извъртиш още някоя от твоите хитрини. Трябваше да разбера онази нощ, че пускам под покрива си един голям мошеник. И чакай, чакай, сега си спомних къде съм го виждал оня с кравата…

Но конят на Баудолино в този миг се уплашил от нещо и Баудолино дръпнал юздите и изостанал назад. Така че Фридрих не успял да му каже какво точно си бил спомнил.

15. Баудолино в битката при Леняно

След като обсадата приключила, Фридрих, отначало с облекчение, се оттеглил в Павия, но не бил доволен. Следната година била лоша за него. Братовчед му Хенрих Лъв му създавал неприятности в Германия, италианските градове продължавали да са непокорни и си правели оглушки всеки път, когато отварял дума за разрушаването на Александрия. Хората му вече били малобройни и подкрепленията отначало не пристигали, а когато пристигали, били недостатъчни.

Баудолино се чувствал малко виновен за историята с кравата. Разбира се, не бил измамил императора, който се бил включил в неговата игра, така че сега и двамата изпитвали неудобство да се гледат в очите като две деца, направили някаква лудория, от която вече се срамуват. Баудолино се разнежил пред почти детското смущение на Фридрих, който вече започвал да побелява, като при това тъкмо красивата му медночервена брада първа започвала да губи лъвския си блясък.

Той все повече обиквал този свой баща, който продължавал да преследва своята императорска мечта, все повече рискувайки да изгуби земите си отвъд Алпите, за да задържи във властта си една Италия, която все повече му се изплъзвала. Един ден си помислил, че в положението, в което се намирал Фридрих, писмото на отец Йоан можело да му позволи да се измъкне от ломбардското блато, без да изглежда, че се отказва от нещо. С други думи, писмото на отец Йоан можело да бъде нещо като кравата на Галяудо. Затова направил опит да заговори императора на тази тема, но той бил в лошо настроение и му казал, че имал да се занимава с въпроси, много по-сериозни от старческите фантасмагории на оглупелия му вуйчо Отон, мир на праха му. След това му възложил други мисии, заради които през следващата година трябвало да преминава на няколко пъти Алпите.

В края на май лето Господне 1176-о Баудолино научил, че Фридрих е отседнал в Комо и е наредил да отиде при него в този град. По време на пътуването му съобщили, че императорската войска вече, се била отправила към Павия, и тогава той завил на юг, за да го пресрещне.

Пресрещнал го в края на май при река Олона, недалеч от крепостта Леняно, където няколко часа по-рано имперската войска и войската на Съюза се били сблъскали по погрешка, без нито едните, нито другите да желаели да се бият, но принудени да влязат в битка, за да не уронят честта си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза