Дневникът на пирата

— Може пък да няма такива, на които дотолкова да им липсва смелост — обади се Дългия Джон. Но когато им бе поставен въпросът, четирима от моряците на „Дръж!“ пристъпиха напред, предпочитайки да бъдат оставени на пуст остров, отколкото да приемат пиратския живот. Веселушко Прайс понечи да се присъедини към тях, но после ме погледна и остана при новоприсъединилите се към екипажа на „Страшни“.

— Не можех да те изоставя, друже — прошепна ми той по-късно. — Пиратският живот никак не ме привлича, ала двамата с теб завързахме хубаво приятелство и щом ти оставаш на борда на този кораб, същото ще направя и аз.

Зарадвах се на решението му, защото много се бях привързал към този човечец.

Когато в отговор стиснах ръката му, той добави:

— Но предчувствувам, че животът ми ще свърши на тоя кораб. Помни ми думите, така ще стане.

Още преди да се мръкне, хвърлихме котва в удобно заливче на един горист остров.

Повечето от пиратите, включително и аз, получихме разрешение да слезем на брега и скоро видях, че няма да бъде особено трудно на изоставените хора да си намират храна и вода. Ето защо по-скоро със завист, отколкото със съжаление гледах малката групичка, свалена на брега, когато на другата сутрин „Страшни“ потегли. С решението си да се присъединя към пиратския екипаж аз се бях лишил от всякаква възможност да възстановя доброто си име, като докажа невинността си по обвинението, което го бе очернило; и в дъното на душата си съжалявах, задето свързвам съдбата си с морските разбойници.

Глава III ЕДНООКИЯ Е РАНЕН

Два дена по-късно участвувах в първото си пиратско деяние. Тия, които четат повествованието ми, от понататъшния му развой ще научат, че с течение на времето аз станах, ако не толкова жесток и безсърдечен, колкото самия Еднооки, то поне съратник в пиратския занаят. Но да не мислят, че падението ми беше леко. Няма да ги отегчавам, като им разказвам за лъжливото обвинение, което ме бе лишило от чина и богатствата ми и ме бе принудило да се кача скришом на „Дръж!“ като беглец от правосъдието. Но колкото и да бях огорчен от ближните си, аз едва не се отрекох от обещанието си пред Едноокия, когато той съзря в далечината кораб и се впусна настървено да го преследва.

Тъй като притежавах известно умение като артилерист, повериха ми едно от пиринчените оръдия. След ожесточена гонитба най-после се приближихме на разстояние един изстрел от набелязаната си жертва и капитан Грим ми заповяда да запратя едно гюлле на борда й.

— Свали някоя мачта, ако можеш — добави той, — макар че на такова разстояние трябва да си много точен стрелец.

— Слушам, сър — бе моят отговор, ала ми тежеше на душата и докато гледах през мерника, мислех да откажа. Тъкмо навреме, за да ме спаси от последиците на такава постъпка, нашата жертва развя на мачтата си златния пряпорец на Испания (още преди това ние бяхме вдигнали пиратското знаме) и в същия миг изстреля към нас едно гюлле, което плясна в морето на един ярд от корпуса ни.

Това ми беше достатъчно. Както повечето англичани, и аз смятах испанците за традиционни врагове, при все че по това време между Испания и Англия имаше мир и Морган4 гниеше в тъмница в резултат на испанското влияние в английския кралски двор. Ето защо бързо насочих оръдието с цялото умение, което притежавах, и запалих фитила. Всички артилеристи опънаха шии да видят резултата от изстрела и когато гротмачтата на испанеца рухна на палубата, екна такова „ура“, че почти заглуши гърмежа на второто ни оръдие.

— Отличен изстрел! — извика Едноокия, когато овациите замряха. Екипажът на нашата жертва полагаше отчаяни усилия да отсече и махне останките от счупената мачта, но не му дадохме време. Префучахме край тях, тласкани от вятъра, и ги обсипахме с бордов залп. После корабът ни направи завой и когато подехме обратно срещу вятъра, дадохме бордов залп с оръдията от другата страна. Тази маневра се повтори още два пъти и всякога нашите оръдия сееха страшно опустошение по палубата на другия кораб, а в същото време почти нито едно гюлле от безредната им стрелба не улучи някаква цел на нашия борд.

— Не можем да продължаваме да рипаме напред-назад като дама в танцувален салон — извика след малко капитан Грим. — Пригответе абордажните куки, Грийзър. Дългия Джон ще предвожда отряда, който ще нападне откъм кърмата. Останалите да вървят след мен!

Двата кораба се сближиха бързо, тъй като кормчията умело управляваше нашия. Неколцина от неприятелите под прикритието на фалшборда дадоха залп с мускети в наша посока, с който свалиха един от оцелелите от „Дръж!“ и раниха двама от пиратите. След това до нашия парапет застанаха в редици хора с мускети и обсипаха испанеца с така добре насочен огън, че малцина от екипажа му се осмелиха да стрелят отново и повече жертви от куршуми не дадохме.