Корабът на изкуплението

Скейд изчака помещението да осигури отделен хамак и за нея, който я обви в предпазната мрежа на нещо подобно на лиани. Тя се плъзна лениво по повърхността на съзнанието им. Умът на Рьомонтоар бе напълно отворен за нея, дори ограниченията му на Затворения съвет приличаха повече на прости маркировки, отколкото на абсолютни бариери. Съзнанието му беше като град от стъкло, опушено тук-там, но никога напълно непроницаемо. Един от първите трикове, на които я бе научил Нощният съвет, бе да вижда през защитните екрани на Затворения съвет, и това се оказа полезно дори след като се бе присъединила към Затворения съвет. Не всички негови членове бяха запознати с едни и същи тайни. Първо, не трябваше да се забравя за Вътрешното светилище, но нищо не бе скрито от Скейд.

Разчитането на ума на Клавейн бе много по-трудно, обезсърчаващо трудно, и именно поради това той едновременно я омайваше и смущаваше. Невронните му импланти бяха с много по-стара конфигурация от имплантите на всички останали, които бе виждала, и Клавейн така и не позволи да бъдат обновени. Големи части от мозъка му изобщо не бяха включени към единното цяло и нервните връзки между тези участъци и конджоинърските части бяха оскъдни и неефективно разпределени. Алгоритмите на Скейд за търсене и намиране можеха да извличат нервни модели от всяка част на мозъка на Клавейн, включена към цялото, но дори това не бе толкова лесно за осъществяване. Търсенето на нещо в ума на Клавейн бе като да са ти дали ключовете към приказно богата библиотека, през която току-що е преминала вихрушка. Докато успееше да намери това, което търси, то обикновено вече не беше важно.

Въпреки това Скейд бе научила много за Клавейн. От завръщането на Галиана бяха минали десет години, но ако беше разчела точно ума му — а нямаше причина да се съмнява в това — Клавейн все още не бе наясно със случилото се в действителност.

Както всички на Майка Нест, и той знаеше, че корабът на Галиана се бе натъкнал на враждебно настроени извънземни същности, машини, които, кой знае защо, се наричаха „вълци”. Вълците бяха проникнали в кораба и бяха разцепили черепите им. Клавейн знаеше, че Галиана бе пощадена и тялото ѝ се пазеше все още; знаеше също, че в черепа ѝ има структура с очевиден вълчи произход. Онова, което не знаеше и, доколкото Скейд бе осведомена, никога не бе подозирал, беше, че Галиана бе дошла в съзнание; че се бе осъзнала за кратко, преди Вълкът да заговори чрез нея. И не само веднъж.

Скейд помнеше как излъга Галиана, че Клавейн и Фелка са мъртви. В началото не ѝ беше лесно. Като всеки конджоинър, тя гледаше на нея със страхопочитание. Тя беше майката на всички тях, кралицата на конджоинърската фракция. Нощният съвет обаче, напомни на Скейд, че има дълг към Майка Нест, който стои над благоговението й пред Галиана. Нейният дълг беше да се възползва максимално от промеждутъците, когато Галиана беше самата себе си, за да научи всичко възможно за вълците, а това означаваше да я освободи от излишните грижи. Колкото и мъчително да ѝ се бе струвало това в началото, Нощният съвет я увери, че то е най-добрият вариант в дългосрочна перспектива.

И постепенно Скейд започна да проумява логиката. В крайна сметка тя всъщност не лъжеше Галиана, а сянката на това, което някога е било Галиана. А една лъжа водеше след себе си друга и така Клавейн и Фелка не научиха за разговорите.

Скейд оттегли умствените си сонди и се закрепи на рутинното ниво на близост. Позволи на Клавейн да получи достъп до повърхностните ѝ спомени, сензорни модалности и емоции, или по-скоро — до фино обработен техен вариант. Същевременно Рьомонтоар виждаше точно толкова, колкото очакваше… и отново, обработено и модифицирано така, че да отговаря на целите на Скейд.

Присъствието на Клавейн заяви за себе си.

[Скейд. Много мило, че се присъединяваш към нас.] „Усетих промяна в готовността ни за атака, Клавейн. Предполагам, че е свързано с демаршисткия кораб?”

[Всъщност е малко по-интересно. Погледни сама.] Клавейн ѝ предложи единия край на кабела за включване към сензорната мрежа на кораба. Скейд го пое, инструктира имплантите си да го настроят според обичайните ѝ филтри и предпочитания.

Изпита приятното усещане за дезориентиране. Тялото ѝ, телата на нейните компаньони, стаята, в която се носеха, голямото гладко въгленовочерно острие на „Куче грозде”, всички тези неща придобиха нереални измерения.

Танджърин дрийм представляваше масивно присъствие пред тях, обвит в непрестанно движещ се облак със сложни геометрични форми на забранени зони и безопасни за минаване места. Гневен рояк от платформи и часови обикаляха около планетата в тесни орбити. По-близо, но не много по-близо, се намираше демаршисткият кораб, който „Куче грозде” преследваше. Той вече докосваше горния край на атмосферата на Танджърин дрийм и започваше да се нагрява и да придобива по-ярки краски в червената цветова гама. Капитанът на кораба поемаше риска да се гмурне в атмосферата с надеждата да се скрие зад дебелия неколкостотин километра слой облаци.