Корабът на изкуплението

Според Скейд подобна постъпка можеше да бъде предизвикана единствено от отчаяние.

Трансатмосферното вмъкване бе винаги рисковано, дори за корабите, специално приспособени да преминават през горните слоеве на подобните на Юпитер планети. Капитанът на кораба трябваше да намали скоростта, преди да се гмурне, и да осъществи също така бавно завръщането към открития Космос. Освен камуфлажния ефект на въздуха, който обаче зависеше от сензорите на преследващия кораб, и онова, което бяха в състояние да уловят нискоорбиталните спътници и безпилотни кораби, единственото предимство от подобни действия бе попълването на резервите с гориво.

През първите години на войната и двете страни бяха използвали антиматерия като главен енергиен източник. Конджоинърите, със своите камуфлажни фабрики в крайните части на системата, все още бяха в състояние да произвеждат и складират антиматерия в използваеми от военните количества. Но дори да не можеха, всеизвестно бе, че имат достъп до дори още по-изумителни източници на енергия. Демаршистите обаче, вече повече от десетилетие не бяха имали възможност да използват антиматерия. Те се бяха върнали към силата на сливането на ядрата, за което се нуждаеха от водород, в идеалния случай извличан от океаните на газовите гиганти, където вече бе компресиран до металическото си състояние. Капитанът сигурно щеше да отвори специалните шлюзове на кораба, които щяха да засмукват и компресират атмосферния водород или просто да се гмурне в течното водородно море върху водорода в металическо състояние, обвил каменистото ядро на Танджърин дрийм. Но подобно начинание бе доста опасно за кораб, който вече бе претърпял поражения в боя. Твърде вероятно бе капитанът да реши, че не е необходимо да прибягва до описаното засмукване; че вместо това би могъл да срещне някой от танкерите, оборудвани с мозък на кит, които обикаляха безкрайно из атмосферата и пееха тъжни, жални песни за турбулентност и въглеводородни химически реакции. Танкерът щеше да инжектира преработен метален водород, който да се използва както за гориво, така и за направа на бойни глави.

Атмосферното вмъкване беше истински хазарт, при това — отчаян, но все пак бе завършвало с успех достатъчно често, за да бъде предпочетено пред самоубийствената операция, каквато би представлявал опитът за бягство.

Скейд оформи една мисъл и я предаде в главите на своите събеседници. „Възхищавам се от решимостта на капитана. Но това няма да му помогне.”

Отговорът на Клавейн последва незабавно. [Това е тя, Скейд. Уловихме сигнала ѝ, когато изпрати насочен лъч към другия кораб; те преминаваха през края на пръстен от отломки, така че имаше достатъчно прах наоколо, за да се разпръсне малка част от лазерната светлина към нас.]

„А контрабандисткият кораб?”

Отвърна ѝ Рьомонтоар. [Винаги сме подозирали, че е товарен, още откакто видяхме ясно отработените му газове. Оказва се, че случаят е именно такъв и сега знаем малко повече.]

Рьомонтоар предложи да я включи и тя прие.

Мъглявият образ на товарния кораб се проясни пред вътрешното ѝ зрение, детайлите се увеличаваха като скица, която се дорисува до пълен завършек. Корабът бе двойно по-малък от „Куче грозде”, типичен представител на товарната гилдия, предназначен да пътува в рамките на системата, построен преди един-два века, определено преди чумата. Корпусът му беше леко окръглен; може би някога задачата му е била да се приземява на Йелоустоун или на някое от другите тела с атмосфера в системата, но оттогава се бе сдобил с толкова изпъкналости и шипове, че напомняше на риба, споходена от рядка форма рецесивна мутация. По бронята му се виждаха загадъчни символи за разчитане от машини, някои от които бяха прекъсвани в резултат на многобройните поправителни работи.

Рьомонтоар очакваше въпроса ѝ. [Товарният кораб „Буревестник” е регистриран на карусел Ню Копенхаген в Ръждивия пояс. Командващ и собственик на кораба е Антоанет Бакс, но го е поела преди не повече от месец. Предишният собственик е бил някой си Джеймс Бакс, вероятно роднина. Не знаем какво е станало с него. Официалните документи показват, че семейство Бакс управлява „Буревестник” много преди войната, вероятно дори преди чумата. Дейността им, както изглежда, е обичайната смесица от законна и незаконна; няколко нарушения и едно-две недоразумения с Конвенция Ферисвил, но нищо достатъчно сериозно за издаване заповед за арест, дори от действащото в критични условия законодателство.]