Корабът на изкуплението

Скейд усети как собственото и, сякаш намиращо се надалече тяло, отвърна с кимване. Пръстенът от населени места, обикалящ около Йелоустоун, отдавна поддържаше широк спектър предприемачества в транспортната сфера, от престижни операции на високо ниво до значително по-бавни и също толкова по-евтини и предизвикващи по-малко въпроси товарни кораби с йонни двигатели. Дори след чумата, превърнала някога великолепния Глитър банд в нямащия нищо общо с великолепието Ръждив пояс, все още съществуваха търговски ниши за готовите да ги заемат. Имаше карантини, които да се избягват, и множество нови клиенти, появили се от тлеещите отломки на демаршисткото управление, и не всички сред тях бяха от типа клиенти, с които човек би пожелал да има вземане-даване втори път.

Скейд не знаеше нищо за семейство Бакс, но си представяше, че са процъфтявали при тези условия и може би дори още повече — по време на войната. Сега се налагаше да се избягват блокади, появяваха се възможности да се помогне и да се съдейства на работещи дълбоко в тила агенти на всички фракции. Без значение беше, че Конвенция Ферисвил, администрацията, занимаваща се с делата около Йелоустоун, бе може би най-нетолерантният режим в историята. Там, където имаше тежки наказания, винаги се намираха хора, които плащаха добре на други, за да поемат риска.

Менталната картина на Скейд за Антоанет Бакс бе почти пълна. Само едно не разбираше: какво правеше Антоанет Бакс толкова навътре във военната зона? И защо, въпреки това, бе все още жива?

„Капитанът на кораба говори ли с нея?” — попита тя. Отговори ѝ Клавейн. [Дадоха ѝ предупреждение — да се оттегли или да понесе последствията.]

„И тя?”

Рьомонтоар я свърза с вектора на товарния кораб. Беше се насочил право към атмосферата на Танджърин дрийм, също като демаршисткия кораб пред него.

„Това няма никакъв смисъл. Капитанът на кораба би трябвало да я унищожи заради нарушаване на оспорваното пространство.”

Клавейн отвърна: [Капитанът я заплаши да направи точно това, но Бакс не ѝ обърна внимание. Обеща ѝ, че няма да краде водород, но ѝ даде ясно да разбере, че няма намерение и да прави обратен завой.]

„Или е много смела, или много глупава.”

[Или голяма късметлийка] — рече Клавейн. [Очевидно капитанът не е имал амуниции, за да подкрепи с действия заплахата си. Явно е използвала всичко при предишна разправа.] Скейд се замисли върху тези думи, предугаждайки обясненията на Клавейн. Ако действително бе изстрелял последната си ракета, капитанът щеше да направи всичко възможно да скрие тази информация от „Куче грозде”. Всеки невъоръжен кораб бе чудесна плячка. Дори в този късен етап на войната все още можеше да се придобие интересна информация от пленяванено на вражески кораб, без да се говори за перспективата да бъде привлечен неговият екипаж.

„Мислиш, че капитанът се е надявал товарният кораб да изпълни думите му.” Усети съгласието на Клавейн още преди отговорът му да се бе оформил в главата ѝ.

[Да. След като Бакс насочи радара си към демаршисткия кораб, неговият капитан нямаше друг избор, освен да реагира някак. Обичайно би било да изстреля ракета — капитанът имаше пълното право да го направи — но най-малкото трябваше да предупреди товарния кораб да се оттегли. Това не свърши работа — неизвестно поради каква причина Бакс не се уплаши достатъчно. То на свой ред веднага компрометира капитана и го постави в извънредно неудобна позиция. Той лае, но определено не може да хапе.]

Рьомонтоар добави: [Клавейн има право. Тя няма ракети. И сега ние го знаем.]

Скейд знаеше какво имат наум. Макар вече да се гмуркаше в атмосферата, демаршисткият кораб все още бе в обсега на действие на ракетите на „Куче грозде”. Унищожаването му не беше гарантирано, но вероятността надхвърляше значително петдесетте процента. Въпреки това Рьомонтоар и Клавейн не искаха да обстрелват врага. Искаха да изчакат да се появи отново от атмосферата, бавен и натежал от гориво, но все така невъоръжен. Искаха да го завладеят, да изсмучат информацията от банките на паметта му и да превърнат екипажа му в новобранци за Майка Нест.

„Не мога да дам съгласие за завладяване. Рискът за „Куче грозде” надхвърля евентуалните ползи.”

Усети опита на Клавейн да сондира мислите ѝ. [Защо, Скейд? Има ли нещо, което прави този кораб необичайно ценен? Ако е така, не е ли малко странно, че никой не ми е казал?]

„Това е въпрос на Затворения съвет, Клавейн. Ти имаше възможност да се присъединиш към нас.”

[Но дори да го беше направил, пак нямаше да знае всичко, нали?]

Пренасочи гневно вниманието си към Рьомонтоар.

„Знаеш, че съм тук по работа на Затворения съвет, Рьомонтоар. Единствено това е от значение.”

[Но аз съм от Затворения съвет и дори аз не знам какво точно правиш тук. Кажи, Скейд, да не би да става дума за тайна операция на Вътрешното светилище?]