Корабът на изкуплението

Но всъщност знаеше съвсем точно къде са, нали? Осем бяха някъде навън, както най-вероятно и останалите дванайсет, които липсваха. Най-вероятно вече бяха прекосили половината система и това обясняваше поне отчасти светкавиците, които беше видяла от совалката.

Вольова — или някой друг — бе хвърлил двайсет от тайните оръжия в битката срещу инхибиторите.

Оставаше да се отгатне кой щеше да победи.

„Опознай врага си” — помисли си Клавейн.

Само дето той изобщо не познаваше врага.

Беше сам на мостика на „Зодиакална светлина”, потънал в размисъл. С почти затворени очи и загрижено сбърчено чело, приличаше на гросмайстор, който се готви да направи върху шахматната дъска най-важния ход в своята кариера. Пред него висеше прожектирана форма: изображение на лайтхъгъра, в който се намираха отдавна изгубените оръжия.

Спомни си какво му беше казала Скейд още в Майка Нест. Доказателствата сочеха, че този кораб е „Носталгия по безкрая”, чийто командир беше най-вероятно някоя си Иля Вольова. Спомняше си дори снимката на жената, която му беше показала Скейд. Но дори всички тези предположения да бяха верни и той да имаше вземане-даване с въпросната Вольова, това не му говореше почти нищо. Единственото, на което можеше да има доверие, бе наученото благодарение на разширените си сетива в настоящето.

Изображението пред него обединяваше цялата тактическа информация за кораба, получена по логически път. Детайлите се доуточняваха и се променяха непрекъснато, защото събиращите информация системи на „Зодиакална светлина” подобряваха точността на предположенията си. Дългата интерферометрия на базовата линия противоречеше на електромагнитния профил на кораба в целия спектър, от меките гама-лъчи до нискочестотните радиовълни. На всички дължини на вълната отразяването на радиацията беше объркващо, в резултат на което тълкуващият софтуер се проваляше напълно или правеше нелогични предположения. Налагаше се Клавейн да се намесва всеки път, когато софтуерът даваше поредната си абсурдна интерпретация. Неизвестно поради каква причина програмата продължаваше да настоява, че лайтхъгърът наподобява особена смесица между кораб, катедрала и морски таралеж. Клавейн виждаше намиращата се в основата форма на напълно правдоподобен кораб и трябваше непрестанно да отклонява софтуера от по-чудатите му предположения. Можеше само да предполага, че лайтхъгърът се бе обвил в черупка от объркващ материал, като объркващите облаци, които използваше от време на време Ръждивият пояс.

Алтернативата, а именно че софтуерът е прав и той само му налагаше собствените си очаквания, беше прекалено изнервяща, за да я приеме.

В този момент на вратата се почука.

Клавейн се обърна с вдървено движение на външния си скелет.

— Да?

В стаята влезе Антоанет Бакс, следвана от Зейвиър. Двамата също носеха външни скелети, но ги бяха орнаментирали със светеща боя. Това бе доста разпространено сред екипажа на „Зодиакална светлина”, особено сред хората от армията на Скорпион, но Клавейн не беше сметнал за необходимо да наложи по-строга дисциплина. Той лично приветстваше всяко нещо, което спомагаше за създаването на чувство за другарство и целенасоченост.

— Какво има, Антоанет? — попита Клавейн.

— Искаме да обсъдим нещо, Клавейн.

— Става въпрос за атаката — добави Зейвиър Лиу.

Клавейн кимна и направи усилие да се усмихне.

— Ако сме големи късметлии, няма да има такава. Екипажът ще се вразуми и ще предаде оръжията, и ще можем да се приберем без нито един изстрел.

Разбира се, вероятността за подобно разрешение изглеждаше все по-малка с всеки следващ час. Вече беше научил от оставените от оръжията следи, че двайсет от тях бяха пръснати извън кораба и на борда му бяха останали само тринайсет. Още по-зле, шаблоните за диагностициране показваха, че някои от тях даже бяха активирани. Три от шаблоните даже бяха изчезнали през последните осем часа корабно време. Нямаше представа какви изводи да прави от всичко това, но имаше гадното усещане, че знае какво означава то.

— А ако не ги предадат? — попита Антоанет, като се отпусна на един от столовете.

— Тогава може би ще се наложи да прибегнем до силови методи — отвърна Клавейн.

Зейвиър кимна.

— И ние така си помислихме.

— Надявам се, че ще бъде кратко и решително — додаде Клавейн. — И има всички основания да бъде така. Скорпион се зае изключително сериозно с подготовката. Техническата помощ на Рьомонтоар е безценна. Разполагаме с добре тренирани хора за осъществяването на атаката и оръжия, които да ги подкрепят.

— Но така и не си помолил за нашата помощ — заяви Зейвиър.

Клавейн се обърна отново към изображението на кораба, за да види дали през последните минути бяха настъпили нови промени. За негова досада, софтуерът беше започнал да изгражда подобни на струпеи израстъци и шипове с необясним произход от едната страна на лайтхъгъра. Той изруга под нос. Все едно че гледаше някоя от поразените от чума сгради в Казъм сити. Тази тревожна мисъл заседна в ума му.

— Какво каза? — попита той, като насочи вниманието си отново към младите хора.

— Искаме да помогнем — каза Антоанет.