Корабът на изкуплението

— Вече помагате — увери я Клавейн. — Без вашата помощ най-вероятно сега изобщо нямаше да бъдем в този кораб. Да не говорим, че именно вие ми помогнахте при дезертирането.

— Това беше преди. Имаме предвид да помогнем в предстоящата атака — уточни Зейвиър.

— Ааа. — Клавейн се почеса по брадата. — Искаш да кажеш да помогнете във военен смисъл.

— Корпусът на „Буревестник” може да поеме още оръжия — рече Антоанет. — Корабът е бърз и маневрен. Трябваше да бъде такъв, за да ни прехранва.

— Освен това е брониран — допълни Зейвиър. — Видя какви поражения направи, когато се наложи да напусне екстремно карусел Ню Копенхаген. А вътре в него има доста място. Вероятно би могъл да пренесе половината армия на Скорпион и пак да остане място.

— Не се съмнявам.

— Какви са тогава възраженията ти? — попита Антоанет.

— Това не е вашата битка. Помогнахте ми и аз съм ви благодарен. Но ако познавам добре ултрите, а мисля, че случаят е такъв, те няма да ни върнат нищо, без да създадат неприятности. Вече бе пролята предостатъчно кръв, Антоанет. Оставете аз да се оправям с останалото.

Двамата млади хора — Клавейн се питаше дали и преди му се бяха сторили наистина толкова млади — се спогледаха. Имаше чувството, че бяха запознати с някакъв неизвестен нему сценарий.

— Ще направиш грешка, Клавейн — каза Зейвиър.

Клавейн го погледна право в очите.

— Добре ли си обмислил това, Зейвиър?

— Разбира се…

— Наистина не смятам, че трябва да го правите. — Клавейн върна вниманието си към изображението на чуждия лайтхъгър. — А сега, ако нямате нищо против… чака ме доста работа.

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

— Иля. Събуди се.

Хури стоеше край леглото ѝ и наблюдаваше диагностичните показатели, за да разбере, че Вольова идва в съзнание. Вероятността да е умряла не трябваше да се изключва — визуалната индикация, че е жива, беше наистина доста ограничена, — но показанията бяха горе-долу същите, както ги бе видяла преди да се отправи към тайната оръжейна.

— Мога ли да помогна с нещо?

Хури се обърна, едновременно стресната и засрамена. Скелетоподобният слуга стоеше в очакване на отговора ѝ.

— Клавейн… Не мислех, че си все още включен.

— Не бях допреди един миг.

Слугата се отдели от тъмния ъгъл, където се намираше, и спря от другия край на леглото, до обслужващия го тумбест апарат. После протегна ръка и направи някакви настройки по него.

— Какво правиш? — попита Ана.

— Издигам я към съзнателно състояние. Нали това искаше?

— Аз… не съм сигурна дали трябва да ти се доверя или не трябва просто да те смажа.

Слугата отстъпи от апарата.

— Определено не трябва да ми се доверяваш, Ана. Основната ми цел е да ви убедя да ми предадете оръжията. Не мога да използвам сила, но мога да прибягна до убеждение и дезинформация.

После бръкна под леглото и ѝ подхвърли нещо с широко движение на единия си крайник.

Хури хвана чифт очила, оборудвани със слушалки. Изглеждаха доста използвани, протрити и загубили цвета си. Сложи ги и видя как човешката форма на Клавейн обгърна скелетоподобния робот. Гласът, който достигна до нея през слушалките, имаше човешки тембър и модулация.

— Така е по-добре — заяви той.

— Кой те пуска и спира, Клавейн?

— Иля ми разказа нещичко за вашия Капитан — обясни слугата. — Засега той не ми се е представил, нито ми е казал нещо, но ми се струва, че ме използва. Включи ме, когато Иля бе ранена, и така успях да ѝ помогна. Но аз съм просто една симулация в бета-ниво. Притежавам познанията на Клавейн, а той е преминал доста задълбочено медицинско обучение. Предполагам обаче, че Капитанът има възможност да прибегне и до много други източници за тази цел, включително собствените си спомени. Единственото ми заключение е, че той не желае да се намесва директно, затова предпочита да използва мен като посредник. Аз съм негова марионетка, в по-голяма или по-малка степен.

Ана изпита желание да не се съгласи с него, но нищо в поведението му не я навеждаше на мисълта, че той лъже или си дава сметка за по-правдоподобно обяснение. Капитанът бе излязъл от своята самоизолация, само за да оркестрира самоубийството си, но след като опитът се беше провалил и на всичкото отгоре Иля бе пострадала, той се бе оттеглил и изпаднал в дори още по-мрачна психоза. Не беше сигурна само дали всичко това превръщаше Клавейн в негова марионетка или в оръжие.

— Какво бих могла да ти поверя да свършиш в такъв случай? — Хури премести поглед от Клавейн към Вольова. — Ами ако я убиеш?

— Не. — Той заклати енергично глава. — Вашият кораб или вашият Капитан не би го допуснал, убеден съм. А и аз не бих си и помислил да извърша подобно нещо. Аз не съм хладнокръвен убиец, Ана.

— Ти си просто софтуер. А един софтуер е способен на всичко.