Читаем Корабът на изкуплението полностью

„Какво искаш да ми разкажеш за вълците, Фелка?” [Всичко, Клавейн. Поне всичко, което научих. Всичко, което Вълкът беше готов да ми позволи да узная.]

„Това може да не е цялата картина, Фелка. Възможно е даже да не е част от нея.”

[Знам. Но въпреки всичко мисля, че трябва да ти кажа.]

Не ставаше дума просто за война срещу разума — заразказва тя на Клавейн. — Това бе част от нея, само подробност от обемната им, колеблива програма за стопанисване на Космоса. Въпреки всички доказателства в полза на противното, вълците не се опитваха да прочистят напълно Галактиката от всякакъв разум. Стремежът им беше по-скоро да окастрят гората, така да се каже, и да оставят в нея само няколко фиданки, а не да я опожарят или обезлистят напълно. Или пък да оставят от огъня няколко грижливо поддържани до определено ниво пламъчета, вместо да го изгасят напълно. Помисли върху това — настоя Фелка. — Съществуването на вълците решава една космическа гатанка: машините-убийци обясняват защо човечеството се оказа почти само във Вселената, защо Галактиката като че ли няма други разумни култури. Започва да се налага предположението, че човечеството е някакъв статистически каприз в иначе лишения от живот Космос; че появата на разумен, използващ инструменти живот е изключителна рядкост и че светът трябва да стане на определен брой милиарди години, преди да се появи вероятност за възникването на такъв живот. Това се смяташе за възможно до ерата на междузвездните полети, когато изследователите започнаха да намират останки от други култури около близките звезди. Оказваше се, че използващият инструменти технологичен живот не само не е рядкост, ами е и доста разпространен. Но поради някаква причина всички тези култури са били изтребени.

Доказателствата навеждаха на мисълта, че самото унищожение става за несравнимо по-кратък период от времето, необходимо за еволюцията на съответните видове, може би не повече от няколко века. Освен това изтребването във всеки случай като че ли става горе-долу в периода, когато съответната култура прави опит за сериозна експанзия в междузвездното пространство.

С други думи, приблизително в същия етап от развитието, в който се намира сега човечеството, разделено на фракции, раздирано от неразрешими спорове, но така или иначе един вид.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Смерти нет
Смерти нет

Десятый век. Рождение Руси. Жестокий и удивительный мир. Мир, где слабый становится рабом, а сильный – жертвой сильнейшего. Мир, где главные дороги – речные и морские пути. За право контролировать их сражаются царства и империи. А еще – небольшие, но воинственные варяжские княжества, поставившие свои города на берегах рек, мимо которых не пройти ни к Дону, ни к Волге. И чтобы удержать свои земли, не дать врагам подмять под себя, разрушить, уничтожить, нужен был вождь, способный объединить и возглавить совсем юный союз варяжских князей и показать всем: хазарам, скандинавам, византийцам, печенегам: в мир пришла новая сила, с которую следует уважать. Великий князь Олег, прозванный Вещим стал этим вождем. Так началась Русь.Соратник великого полководца Святослава, советник первого из государей Руси Владимира, он прожил долгую и славную жизнь, но смерти нет для настоящего воина. И вот – новая жизнь, в которую Сергей Духарев входит не могучим и властным князь-воеводой, а бесправным и слабым мальчишкой без рода и родни. Зато он снова молод, а вокруг мир, в котором наверняка найдется место для славного воина, которым он несомненно станет… Если выживет.

Александр Владимирович Мазин , Андрей Иванович Самойлов , Василий Вялый , Всеволод Олегович Глуховцев , Катя Че

Фантастика / Фэнтези / Современная проза / Научная Фантастика / Попаданцы