Корабът на изкуплението

Една-единствена, определена култура е в състояние да затрива живота в цялата галактика чрез умели манипулации на свръхплътни звездни трупове. Неутронните звезди могат да бъдат бутани една към друга, докато се унищожат взаимно в стерилизиращи бури от гама-лъчи. Струите на двойните звезди биха могли да се превръщат в оръжия от насочвана енергия: избълваните от тях пламъци биха изминавали разстояния от хиляди светлинни години…

И дори ако това е неосъществимо или нежелателно, животът би могъл да се изтребва с чиста сила. Една-единствена машинна култура би могла да подчини цялата Галактика за по-малко от един милион години, смазвайки съществуващия органичен живот. Те обаче не са тук за това ” — заяви в заключение Фелка.

„А за какво тогава?” — попита Клавейн.

„Настъпила е криза. Криза в далечното галактическо бъдеще, отдалечено на три милиарда години от днешния ден. Само дето то изобщо не е далечно. Става дума едва за тринайсет завъртания на галактическата спирала. Преди ледниците да сковат Земята, е можело да се отиде на някой бряг и да се вземе отчупено от утаечни скали камъче на възраст повече от три милиарда години.

Тринайсет завъртания на колелото? Това е нищо за космическите измерения. Може да се каже, че това време почти е настъпило.

„Каква криза?” — попита Клавейн.

„Сблъсък” — отговори Фелка.

ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Когато доближи битката с още петстотин километра, Антоанет напусна мостика, вярвайки, че корабът ще се грижи сам за себе си три-четири минути, докато тя каже „довиждане” на Скорпион и неговия ескадрон. Когато стигна до големия обезвъздушен хангар, където чакаха прасетата, външният люк вече се бе отворил и първата от трите совалки беше излетяла. Видя само как сините ѝ пламъци се отдалечават към бляскавата сърцевина на битката. Последваха я незабавно два велосипеда, после дойде ред на втората совалка, изтласкана от тумбестите хидравлични бутала, които досега бяха използвани за придвижването на обемни товари.

Скорпион вече закопчаваше обезопасителния си колан, наместен в своя велосипед край третата совалка. Тъй като велосипедите на борда на „Буревестник” не бяха стигнали дотук сами чак от „Зодиакална светлина”, те носеха повече оръжие и амуниции и бяха по-добре бронирани от останалите. Бронята на велосипеда на Скорпион представляваше смъртоносна за очите комбинация от светещи цветове и отразяващи участъци. Беше почти невъзможно да се различи рамката на велосипеда под слоевете на бронята и различните форми на оръжията. Зейвиър му бе помогнал да направи последна проверка на отделните системи и точно преустанови връзката на някакъв лаптоп от диагностичния вход под седалката на велосипеда. Показа с вдигнат палец, че всичко е наред, и потупа бронята на миниатюрния летателен апарат.

— Изглежда си готов — обади се Антоанет през комуникационния канал на скафандъра.

— Не трябваше да излагаш на риск кораба си — каза Скорпион. — Но след като го направи, ще използвам подобаващо икономисаното си по този начин гориво.

— Не ти завиждам, Скорпион. Знам, че вече изгуби доста от войниците си.

— Те са наши войници, Антоанет, не само мои. — Включи контролното си табло и то заблестя във всевъзможни цветове, когато втората совалка бе избутана през люка от буталата. Стартерът на мотора му излъчваше силно синкаво сияние, отразявано от бронята. — Слушай — рече той. — Иска ми се да помислиш върху един факт. Ако знаеше каква е средната продължителност на живота на прасетата в Мълч, случилото се днес нямаше да ти се стори толкова трагично. Повечето от членовете на моята армия щяха да са умрели още преди години, ако не се бяха включили в кампанията на Клавейн. Смятам, че са му задължени, а не обратното.

— Това не означава, че трябваше да умрат днес.