продължи Фелка. — Две галактики ще се сблъскат: нашата и най-близката спираловидна съседка, галактиката Андромеда. В момента ги делят повече от два милиона светлинни години, но те се движат една към друга с неподлежаща на спиране инерция и това ще доведе до разрушение с космически мащаби. ” Клавейн я попита какво ще стане, когато галактиките се срещнат и тя обясни, че са възможни два сценария, два варианта на бъдещето. „В единия вълците, инхибиторите или, по-точно, далечните им потомци-машини прекарват живота през тази криза така, че да излезе от другия край, където ще може да процъфтява и да се разпространява безпрепятствено. Предотвратяването на сблъсъка не е възможно — уточни Фелка. — Дори една бродеща из галактиката, свръхорганизирана култура на машини не разполага с необходимите ресурси, за да го предотврати напълно. Но могат да се справят донякъде с него, най-лошите последствия могат да се избегнат. Това ще се случи на много нива. Вълците знаят няколко техники за придвижване на цели слънчеви системи, така че биха могли да ги отклонят в по-безопасен район. Методите не са прилагани през най-новата галактическа история, но повечето са опитвани и тествани в миналото, при различни спешни локални ситуации или при по-всеобхватни програми за изолиране. Проста машинария, за чието построяване е нужно да се разрушат само един-два свята на система, би могла да се прикрепя към корема на звездата. Атмосферата на звездата може да бъде изтеглена и огъната от леко вълнуващи се магнитни полета, приканващи материята да излита от повърхността. Звездното вещество би могло да се манипулира и да се принуди да лети само в една посока, действайки като излизащи от дюзата на огромна ракета отработени вещества. Това трябва да се направи деликатно, така че звездата да продължава стабилното си горене, а останалите планети да не изпопадат от орбитите си, когато тя започне да се движи. Отнема много време, но обикновено не е проблем; нормално те усещат десетки милиони години по-рано кога дадена система ще трябва да се придвижи.