Корабът на изкуплението

Стигна до това заключение само миг преди първата фигура да влезе през все още отворения люк. Вольова се прокле, задето не бе затворила след себе си, но фактът, че носи скафандър, бе създал в нея фалшиво усещане за сигурност. А трябваше да мисли не толкова за нуждите за поддържане на живота си, колкото за опасността от нахлуване в совалката. Точно такъв тип грешка нямаше да допусне никога, ако беше добре, но предположи, че може да си позволи една-две грешки в края на играта. Все пак беше нанесла нещо като победоносен удар върху лайтхъгъра на Клавейн. Отрязаният корпус се отдалечаваше, оставяйки след себе си любопитни следи от механична кръв.

— Триумвир? — обади се фигурата; гласът на мъжа избръмча в каската ѝ.

Тя се вгледа в бронята му и забеляза странната ѝ украса и изумителното противопоставяне на светеща боя и огледални повърхности.

— Имате това удоволствие — отвърна тя.

Фигурата беше насочила срещу ѝ оръжие с широко дуло. Отзад в кабината се промъкнаха още два екземпляра с подобни брони. Първият дръпна надолу черния си визьор; през дебелото тъмно стъкло на каската му Вольова различи не особено човешките черти на суперпрасе.

— Казвам се Скорпион — информира я той. — Тук съм, за да приема вашата капитулация, триумвир.

— Моята капитулация ли? — възкликна изненадано тя.

— Да, триумвир.

— Не си ли поглеждал напоследък през прозореца, Скорпион? Добре би било да го направиш.

Нашествениците се посъветваха нещо помежду си. Тя усети точно в коя секунда те си дадоха сметка какво се бе случило. Последва почти незабележимо свеждане на дулото на оръжието, искрици на колебание в очите на Скорпион.

— Въпреки това сте наш затворник — заяви той, но съвсем не така убедено, както преди.

Иля се усмихна снизходително.

— Е, става доста интересно. Къде според теб ще осъществим формалностите? На вашия кораб или на моя?

„И за това ли става дума? Това ли е изборът, който ми се предлага? Че дори да победим, дори да бием вълците, това няма да означава нищо в дългосрочен план? Че най-доброто, което бихме могли да направим за запазването на самия живот, съобразявайки се с общата перспектива, е да се свием и да умрем още сега? Че би трябвало да се предадем на вълците, а не да се готвим за борба с тях?”

[Не знам, Клавейн.]

„Възможно е това да е лъжа. Възможно е да е само самооправдателна реторика и Вълкът да ти е показал тяхната пропаганда. Може би изобщо не съществува по-висша кауза. Може би в действителност те просто изтребват разума, без да се нуждаят от причина за това. Но дори да са ти показали самата истина, пак нещо не ми се струва както трябва. Каузата може и да е справедлива, но историята е пълна с жестокости, извършени в името на някаква правда. Можеш да ми се довериш в това отношение. Не можеш да извиниш избиването на милиарди разумни същества с осъществяването на някаква далечна утопична мечта, независимо от алтернативата.”

[Но ти знаеш точно каква е алтернативата, Клавейн. Абсолютно унищожение.]

„Да. Или поне те твърдят така. Ами ако не е толкова просто? Ако казват истината, тогава цялата бъдеща история на галактиката ще бъде повлияна от присъствието на вълците. Никога няма да разберем какво би се случило, ако те не бяха хванали кормилото в кризисния период. Експериментът се променя. И сега вече в него участва нов фактор: слабостта на вълците, фактът, че силите им бавно намаляват. Може би никога не са били създадени, за да бъдат толкова брутални, Фелка… Замисляла ли си се над това? Че някога са били повече овчари, отколкото бракониери? Може би това е бил първият им провал, толкова отдавна, че вече никой не го помни? Вълците продължават да следват правилата, които са били инструктирани да налагат, но го правят все по-неразумно и все по-безмилостно. Започналото като внимателно сдържане се е превърнало в геноцид. Започналото като авторитет се е превърнало в тирания, самоувековечаваща се и самоналагаща се. Помисли върху това, Фелка. Възможно е действията им да са мотивирани от по-висша кауза, но не е задължително тя да е справедлива.”

[Знам само това, което ми показа той. Не е моя работа да избирам, Клавейн. Не е моя работа да ти показвам какво би трябвало да правиш. Реших само, че трябва да бъде казано.]

„Знам. И не те виня за това.”

[Какво смяташ да правиш, Клавейн?]