Корабът на изкуплението

В стаята бяха деветима. До леглото на Вольова стоеше Хури. Клавейн предположи, че това е помощничката ѝ. Той самият, на свой ред, беше придружен от Фелка, Скорпион, двама от неговите прасета-войници, Антоанет Бакс и Зейвиър Лиу. Совалката на Клавейн бе паркирала в „Носталгия по безкрая” незабавно след обявяването на прекратяването на огъня, последвана малко след това от „Буревестник”.

— Мисли ли върху моето предложение? — попита деликатно Клавейн.

— Твоето предложение ли? — изсумтя презрително триумвирът.

— Преразгледаното ми предложение. Онова, което не предвижда едностранна капитулация от твоя страна.

— Едва ли си в положение да правиш предложения на когото и да било, Клавейн. Когато погледнах за последен път, видях, че разполагаш само с половин кораб.

Тя имаше право. Рьомонтоар и по-голямата част от намиралия се там екипаж бяха все още живи, но лайтхъгърът беше понесъл големи увреждания. Истинско чудо беше, че конджоинърските двигатели не се бяха взривили.

— Под предложение имам предвид… идея. Взаимно уреждане на въпроса, носещо полза и за двете страни.

— Защо не ми опресниш паметта, Клавейн?

Той се обърна към Бакс.

— Антоанет, би ли се представила?

Младата жена се приближи до леглото със същия трепет, който бе проявил и Клавейн.

— Иля…

— Триумвир Вольова, млада госпожице. Поне докато се опознаем по-добре.

— Исках да кажа… Аз притежавам този кораб., товарния…

Вольова погледна към Клавейн. Той разбра какво означава погледът ѝ. Тя си даваше ясно сметка, че не ѝ остава много време и нямаше нужда от усуквания.

— Бакс има товарен кораб — поясни той. — Сега е паркиран тук. Разполага с ограничени трансатмосферни способности… не с най-добрите, но ще се справи.

— И накъде биеш с всичко това, Клавейн?

— Ами той разполага с големи овъздушени товарни трюмове. Може да пренася пасажери, голям брой пасажери. Не точно при луксозни условия, но…

Иля направи знак на Бакс да се приближи още.

— Колко?

— Четири хиляди без проблем. Може би дори пет. Корабът просто е подходящ да бъде използван като Ноев ковчег, триумвир.

Клавейн кимна.

— Помисли за това, Иля. Знам, че тече някакъв евакуационен план. Преди мислех, че това е хитрост; но сега вече видях доказателствата. Но засега сте пренесли нищожна част от населението на планетата.

— Правим каквото можем — обади се Хури, сякаш се оправдаваше.

Клавейн вдигна длан.

— Знам. Като се има предвид всичко, с което трябва да се съобразявате, действително е постижение, че сте успели да прекарате и толкова хора. Но това не означава, че сега не можем да се справим значително по-добре. Оръжието на вълците… инхибиторското съоръжение е стигнало почти до сърцето на Делта Павонис. Просто няма време за друг план. С „Буревестник” броят на пътуванията намалява до петдесет. Може би дори до четирийсет, както предполага Антоанет. И тя е напълно права — това е Ноев ковчег. При това — бърз.

Вольова изпусна стара като света въздишка.

— Ех, ако само беше толкова просто, Клавейн.

— Какво имаш предвид?

— Ние не превозваме безлични единици от повърхността на Ризургам. Превозваме хора. Уплашени, отчаяни хора. — Сивите очила се наклониха лекичко. — Нали, Хури?

— Тя е права. Там долу е голяма бъркотия. Администрацията…

— Преди бяхте само вие двете — прекъсна я Клавейн. — Трябваше да работите с правителството. Но сега разполагаме с армия и със средствата да наложим своята воля. Нали, Скорпион?

— Можем да превземем Кювие — уточни прасето. — Вече съм мислил по този въпрос. Не е нищо повече от превземането на една пресечка в Казъм сити. Или на този кораб.

— Вие изобщо не сте превземали кораба ми — напомни му Вольова. — Така че не надценявайте възможностите си. — Върна вниманието си към Клавейн и гласът ѝ стана по-остър, отколкото беше при пристигането му. — Сериозно ли мислиш за превземане със сила?

— Ако това е единственият начин тези хора да бъдат изведени от планетата, тогава да, точно това ще направя.

Триумвирът го погледна лукаво.

— Както разбирам, запя друга песен, Клавейн. Откога евакуирането на Ризургам зае първо място сред твоите приоритети?

Той погледна към Фелка.

— Осъзнах, че притежанието на оръжията съвсем не е чак толкова ясно разделен на черно и бяло проблем, както смятах. Трябваше да се направи избор, по-труден, отколкото би ми се искало, и то не един, но си дадох сметка, че избягвам да мисля за тях именно заради трудността им.

— Значи не искаш оръжията, така ли? — попита Вольова.

Клавейн се усмихна.

— Всъщност още ги искам. Както и ти. Но мисля, че бихме могли да се споразумеем.

— Чака ни работа, Клавейн. Нямам предвид само евакуирането на Ризургам. Наистина ли смяташ, че ще оставя инхибиторите да правят каквото си искат?

Той поклати глава.

— Не. Всъщност вече имам своите подозрения.