Има и други техники: звездата може да се облече частично в черупка от огледала, така че налягане от собствената радиация да създаде импулс. По-малко тествани или предизвикващи по-малко доверие техники използват мащабно манипулиране на инерцията. Те са най-лесните, когато действат добре, но когато нещо не е както трябва се стига до потресаващи инциденти, катастрофи, при които цели системи внезапно са изхвърляни от галактиката с близка до светлинната скорост, запокитвани в междугалактическото пространство без надежда за връщане.
Вълците научили, че по-бавните, по-стари подходи често са по-добри от новооткритите способи.
Цялата тази работа, разбира се, не се ограничава единствено с придвижване на звезди. Дори ако двете галактики просто се докоснат пътьом, без да връхлетят челно една върху друга, пак няма да мине без гигантски фойерверки при сблъсъка на стените от газ и прах. При преминаването на ударните вълни през галактиките, ще се стартират преждевременно цикли на раждане на звезди. Цяло поколение свръхмасивни горещи звезди ще живеят и умрат за едно космическо премигване, загивайки в също толкова конвулсивни цикли на свръхнови. Не е изключено отделни звезди и техните слънчеви системи да преминат без драскотина през въпросните събития, но катастрофалните експлозии ще стерилизират огромни пространства от Галактиката. Положението ще бъде милиони пъти по-ужасно, ако сблъсъкът е челен, но и това развитие на нещата може да се задържи до известна степен и последствията да бъдат сведени до минимум. В продължение на един милиард години машините ще се трудят не за потискането на интелигентния живот, а за създаването на горещи звезди. Онези, които се изплъзнат от мрежата, ще бъдат отведени до ръба на пространството от машини за придвижване на звезди, така че предсмъртните им експлозии да не излагат на заплаха новопроцъфтелите култури.
Тази титанична работа няма да приключи скоро.
Но това е само един вариант на бъдещето. Има и друг —
обясни Фелка. — При другия вариант разумът ще се промъкне през мрежата тук и сега и тогава инхибиторите ще изгубят здравата си хватка над Галактиката.При този вариант на бъдещето времето на голямото процъфтяване е предстоящо според космическите измерения. То ще стане през следващите няколко милиона години. За миг сърцето на Галактиката ще загъмжи от живот, ще се превърне в групов, гъсто населен оазис на разума. Това ще бъде време на чудеса.
И въпреки това то е обречено.