Корабът на изкуплението

Фелка го съпроводи до равно петно от прохладна, лъскава трева. Тя носеше дълга черна рокля, стигаща до под глезените. Очевидно нямаше нищо против подгъвът ѝ да се влачи по мократа от росата трева. Двамата седнаха един срещу друг, за да си починат, върху пънове, чиято горна част бе излъскана до блясък. Не трябваше да делят това място с никой друг освен с птиците.

Клавейн се огледа. Вече се чувстваше несравнимо по-добре и паметта му беше почти възстановена, но изобщо не си спомняше това място.

— Ти ли създаде това, Фелка?

— Не — отвърна предпазливо тя. — Но защо питаш?

— Защото ми напомня донякъде гората в сърцето на Майка Нест, струва ми се. Където беше твоето ателие. Само дето тук има гравитация, разбира се.

— Значи си го спомняш.

Той почеса наболата си брада. Някой го беше бръснал старателно, докато бе спал.

— Това-онова. Но не толкова, колкото ми се иска, особено за случилото се преди да бъда замразен.

— Какво точно си спомняш?

— Рьомонтоар тръгна, за да се свърже със Силвест. Ти за малко не замина с него, но в последния момент се отказа. Почти нищо друго. Вольова е мъртва, нали?

Фелка кимна.

— Евакуирахме населението на планетата. Вие с Вольова се договорихте да си поделите останалите оръжия адска класа. Тя взе „Буревестник”, натовари там колкото оръжия можа, и се насочи право към сърцето на инхибиторската машина.

Клавейн сви устни и подсвирна тихичко.

— И успя ли да промени нещо?

— Абсолютно нищо. Но си отиде с гръм.

Клавейн се усмихна.

— Не съм очаквал нещо по-малко от нея. И какво друго?

— Хури и Торн… нали си ги спомняш? Присъединиха се към експедицията на Рьомонтоар към Хадес. Имат совалки и задвижиха системите за самостоятелно възстановяване на „Зодиакална светлина”. От тях се иска само да снабдяват лайтхъгъра с необходимите суровини, а той ще се поправи сам. Това обаче ще отнеме известно време, достатъчно, за да осъществят контакт със Силвест, според Хури.

— Не знаех какво да мисля за твърдението ѝ, че вече е била в Хадес — промълви Клавейн, като откъсна няколко стръка трева в близост до краката си. Смачка ги между пръстите си и подуши сочната зелена субстанция, която изцапа дланта му. — Но триумвирът явно мислеше, че това е вярно.

— Ще разберем рано или късно — отговори Фелка. — След като осъществят контакта, независимо колко време ще отнеме тази задача, те ще изведат „Зодиакална светлина” от системата и ще следват нашата траектория. Колкото до нас, ами… това е все така твоят кораб, но ежедневните дела се управляват от триумвират. Триумвирите са Блъд, Крус и Скорпион, избрани чрез всеобщо гласуване. Хури щеше да бъде една от тях, разбира се, ако не беше предпочела да остане след приключването на евакуацията.

— Доколкото си спомням бяха спасени сто и шейсет хиляди души — рече Клавейн. — Шокиращо далече ли са от истината тези спомени?

— Не, почти са верни. Тази цифра звучи наистина впечатляващо, но само докато разбереш, че не успяхме да спасим останалите четирийсет хиляди…

— Ние объркахме нещата, нали? Ако не се бяхме намесили…

— Не, Клавейн. — Тонът ѝ прозвуча поучително, сякаш той бе старец, допуснал непростима грубост в изискана компания. — Не. Не трябва да мислим по този начин. Ето така беше, разбираш ли?