Корабът на изкуплението

— Значи… си отново цяла и невредима?

— Да. — Изрече го заядливо, сякаш съжаляваше донякъде за това. — Да, отново съм цяла и невредима.

— Защо тогава предпочете да се представиш по този начин?

— Като напомняне за това, което направи с мен, Клавейн. Аз все още съществувам там някъде. Корабът ми оцеля след спречкването с вас. Беше увреден, да, както беше повреден и вашият кораб. Но аз не съм се отказала. Искам това, което открадна от нас.

Той се обърна към Фелка, която продължаваше да наблюдава ставащото търпеливо от пъна си.

— Вярно ли е това? Скейд все още ли е там някъде?

— Не можем да бъдем сигурни — отвърна тя. — Знаем само това, което ни казва тази симулация. Възможно е да лъже, опитвайки да ни дестабилизира. Но в такъв случай Скейд трябва да е проявила учудваща прозорливост, за да я създаде.

— А оцелелият кораб?

— Ето заради това те събудихме. Те са там някъде. Дори сега държим под око пламъците на двигателите им.

И Фелка му разказа, че трите конджоинърски кораба бяха прелетели покрай тях с половината от светлинната скорост спрямо „Носталгия по безкрая”, точно както бяха предсказали направените от тях симулации. Оръжията бяха извадени, последователността на активирането им бе програмирана грижливо, както се правеше за отделните експлозии при шоу с фойерверки. Конджоинърите бяха използвали предимно лъчи с частици и тежки релативистични оръдия. „Носталгия по безкрая” беше отговаряла с по-леки варианти на същите оръжия, като същевременно бе разположила отвън две от спасените тайни оръжия. И двете страни бяха използвали широко различни имитации и примамки, а в най-критичната част на битката прибягнаха до неописуеми ускорения, опитвайки да се отклонят от предвидените си траектории.

Нито една страна не можеше да претендира за победа. Един от конджоинърските кораби беше унищожен, а другите два — повредени, но за Клавейн това бе почти равносилно на провал, както ако не бяха нанесли абсолютно никакви щети. Двама врагове бяха почти толкова опасни, колкото и трима.

Но изходът можеше да бъде и далече по-ужасен. „Носталгия по безкрая” бе понесла известни увреждания, но не толкова, че да ѝ попречат да стигне до друга слънчева система. Нито един от нейните обитатели не беше пострадал и нито една от критично важните системи не беше излязла от строя.

— Но не постигнахме целта си — обяви накрая Фелка.

Клавейн се обърна отново към нея.

— Така ли?

— Двата оцелели кораба завиха към нас. Бавно, но сигурно се готвят да тръгнат след нас.

Клавейн се изсмя.

— Ще им бъдат нужни обаче светлинни години, за да направят този завой.

— Не и ако разполагат с технология за потискане на инерцията. Но машината май се е повредила по време на битката. Това обаче не означава, че не могат да я оправят.

Тя погледна към Скейд, но изображението не реагира. Все едно се бе превърнало в статуя, застинала на брега на езерото — леко смущаваща декорация на полянката.

— Ако могат, ще го направят — потвърди Клавейн.

Фелка се съгласи.

— Триумвиратът пусна всевъзможни симулации. При определени предпоставки винаги бихме могли да изпреварваме преследващите ни кораби, толкова дълго, колкото се сетиш. Само трябва да продължаваме да пълзим все по-близо и по-близо до скоростта на светлината. Но това според мен не е особено сполучливо решение на проблема.

— Нито според мен.

— Във всеки случай, не е практично. Налага се да спрем, за да се заемем с ремонта, и колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Затова те събудихме, Клавейн.

Той се върна към пъновете. Приседна на своя и движението му беше съпроводено от изпукване на ставите на краката.

— След като ще се взема решение, трябва да има и някакъв избор. Такъв ли е случаят?

— Да.

Той зачака търпеливо, заслушан в успокояващия монотонен шум на водопада.

— Е, и?

Фелка говореше с почтителен шепот.

— Изминахме дълъг път, Клавейн. Системата на Ризургам остана на девет светлинни години зад нас, и няма населена колония на петнайсет светлинни години в която и да е посока оттук. Право пред нас обаче, има слънчева система. Две студени звезди. Това е голяма двойна звезда, но едната от тях е образувала планети със стабилни орбити. Те са зрели, поне на три милиарда години. В обитаемата зона има един обитаем свят с две малки луни. Според индикациите той разполага с кислородна атмосфера и много вода. В атмосферата има дори хлорофилни сектори.

— Резултат на човешки преобразувания ли? — поинтересува се Клавейн.

— Не. Няма признаци около тези звезди някога да се е застоявало човешко присъствие. В такъв случай остава само една възможност, струва ми се.

— Патърн джъглърите.

Очевидно ѝ стана приятно, че се беше досетил сам.

— Винаги сме знаели, че ще се натъкнем на други светове на джъглърите, ако пътуваме по-нататък из Галактиката. Така че сега, като ги открихме, не би трябвало да се изненадваме.

— Право пред нас казваш?

— Не е право пред нас, но е достатъчно близко. Можем да забавим и да стигнем дотам. Ако е като другите джъглърови светове, нищо чудно да има даже суха земя; достатъчно, за да поеме няколко заселници.

— И колко по-точно означава това „няколко”?