Корабът на изкуплението

Затова засега, тъй като имаха други поводи за притеснение, те не ѝ обърнаха внимание. „Носталгия по безкрая” навлезе в орбита на водния свят и веднага бяха изпратили роботисонди, които да изпробват атмосферата и обширните зелени океани, които покриваха почти цялата повърхност от единия до другия полюс. Те бяха осеяни с кремави, пухкави форми, носещи се като необуздани вихрушки. Земните маси не бяха големи. Целостта на видимия океан се нарушаваше само тук-там от островни архипелази — охреножълти петънца, разпръснати безгрижно върху синкавозелената шир. Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно ставаше, че това е свят на патърн джъглъри, и индикациите в крайна сметка се оказаха верни. Из океана се носеше голяма колкото континенти жива биомаса. Атмосферата ставаше за дишане от хора, а в почвата и скалите на островите имаше достатъчно химически елементи, за да подсигурят самоосигуряването на колониите.

В никакъв случай не беше идеално. Островите в джъглъровите светове обикновено изчезваха под напора на цунами, предизвикани от полусъзнателната биомаса на самите океани. Но щяха да свършат работа за двайсет години. Ако решаха да останат, заселниците можеха да построят понтонни градове, плуващи върху морето.

Беше избрана островна верига, която беше северна, студена, но според предвижданията — тектонически стабилна.

— Но защо точно тук? — поинтересува се Клавейн. — Има и други острови на същата географска ширина и няма как да са по-нестабилни.

— Там има нещо — обясни Скорпион. — Непрекъснато улавяме слаб сигнал от него.

Клавейн се намръщи.

— Сигнал ли? Но тук не би трябвало да е идвал никой.

— Това е просто радиопулсация, много слаба — намеси се Фелка. — Модулацията обаче е интересна; Конджоинърски код.

— Слагали ли сме фар тук?

— Явно, в един или друг момент. Не е документирано обаче, тук някога да е идвал конджоинърски кораб. Освен ако…

Тя замълча; не ѝ се искаше да изрече това.

— Казвай де.

— Вероятно не означава нищо, Клавейн. Но Галиана може да е идвала тук. Тоест, не е невъзможно, а както знаем, тя бе готова да изследва всеки джъглърски свят, на който се натъкне. Разбира се, ние не знаем къде е пътувал корабът ѝ преди да го открият вълците, а когато се върна на Майка Нест, цялата корабна документация беше изгубена. Но кой друг би могъл да остави конджоинърско сигнално устройство?

— Всеки, който е действал тайно. Не ни е известно всичко, което е правил Затвореният съвет, дори сега.

— Реших, че си заслужава да го спомена, нищо повече.

Той кимна. Беше усетил как в душата му се надигна огромна надежда, последвана от вълна на тъга, още по-смазваща заради онова, което я бе предшествало. Разбира се, че не беше идвала тук. Глупаво беше даже да си го мисли. Но така или иначе имаше нещо, заслужаващо да бъде изследвано, и беше разумно да се заселят близо до интересуващия ги обект. Това поне не беше проблем.

Бързо бяха начертани подробни планове за заселването. Един месец след като пристигнаха, направиха няколко пробни лагера на повърхността на планетата.

И тогава се случи. Бавно, без да бърза, сякаш бе най-естественото нещо на света за един дълъг четири километра космически кораб, „Носталгия по безкрая” започна да снижава орбитата си, слизайки спираловидно в горните слоеве на атмосферата. Вече беше намалил скоростта достатъчно, до суборбитално ниво, иначе триенето при навлизането в атмосферата щеше да изгори външния пласт на корпуса му. Сред част от хората настъпи паника, защото корабът действаше по своя воля, а не подчинявайки се на човешки контрол. Преобладаваше обаче спокойното примирение в очакване на онова, което трябваше да се случи. Клавейн и триумвиратът не проумяваха какви са намеренията на кораба, но беше малко вероятно да иска да им навреди.

Точно така се и оказа. Щом излезе от орбита, лайтхъгърът се наклони, така че дългата му ос да бъде на една линия с вертикала, определен от гравитационното поле на планетата. Това беше задължително, иначе гръбнакът на кораба щеше да се пречупи, ако беше навлязъл по друг начин. Но ако слезеше вертикално, промъквайки се между облаците като шпил на катедрала, нямаше да бъде подложен на по-голямо напрежение, отколкото ако летеше в Космоса при една гравитационна константа. На борда дори се чувстваха нормално. Единствената разлика идваше от тъпия рев на моторите, който обикновено не се чуваше, но сега се предаваше през корпуса чрез обвиващия ги въздух, подобен на несекващ, далечен гръм, който се засилваше все повече с приближаването към земята.

Само че долу нямаше земя. Макар да бе избрал за приземяването си място, близо до предпочетения от пътниците му архипелаг, където вече бяха разположени първите лагери, корабът слизаше към морето.