Корабът на изкуплението

Най-външната тройка беше десет километра напречно и симулираше гравитация от две гравитационни константи. Следваше един километър от празно пространство и една по-малка тройка от пръстени се въртеше във външната обвивка, симулирайки гравитация от една и половина гравитационни константи. Още един километър по-навътре се намираше тройка с още по-ниска гравитация — една гравитационна константа, която бе и най-гъсто населената, защото повечето конджоинъри прекарваха там основната част от времето си. В следващата тройка с половин гравитационна константа се намираше прозрачната централна сфера, която не се въртеше около оста си. Това бе лишеното от каквато и да било гравитация ядро — широк три километра мехур, снабден с въздух, пълен със зеленина, слънчеви лампи и ниши, създаващи естествена микросреда за различни живи видове. Тук именно играеха децата и идваха да умрат възрастните конджоинъри. Точно тук прекарваше по-голямата част от времето си Фелка.

„Куче грозде” намали скоростта и спря спрямо най-външната тройка. От въртящите се пръстени веднага се появи обслужващият летателен апарат. Клавейн усети сътресението при прикачването му към лайтхъгъра. После щеше да го отведе на буксир към някой от пристаните покрай вътрешната стена на камерата. Там вече бяха акостирали много кораби: различни издължени черни форми, прикрепени в лабиринт от поддържащи машини и ремонтиращи системи. Повечето обаче, бяха по-малки от кораба на Клавейн; всъщност, не можеше да се каже, че има истински големи летателни апарати.

Клавейн напусна кораба с обичайното смътно усещане за дискомфорт, за недобре свършена работа. Трябваше да минат доста години, преди да си даде сметка кое го причинява: смущаваше го начинът, по който конджоинърите се разотиваха от кораба, без да си кажат нищо, въпреки че бяха прекарали месеци заедно в изпълнението на дадената мисия и бяха срещнали много рискове.

Робот-тендер го взе от един от люковете. Тендерът представляваше изправена кутия, щедро снабдена с прозорци, върху правоъгълна основа, осеяна с ракети и витла. Клавейн се качи на него и видя как друг, по-голям тендер потегля от съседния люк. В него зърна Рьомонтоар и двама други конджоинъри със затворника, който бяха пленили на демаршисткия кораб. От това разстояние прасето, прегърбено и покорно, можеше лесно да бъде сбъркано с човек. За момент Клавейн реши, че то бе решило да им сътрудничи, но тогава забеляза блясъка на усмиряващата диадема върху главата му.

На връщане към Майка Нест изследваха спомените му, но така и не научиха нищо конкретно. Те бяха блокирани — не по специфичния за конджоинърите начин, а в нескопосания стил на черния пазар, характерен за подземния престъпен свят на Казъм сити, който се използваше обикновено за прикриване на уличаващите спомени от различните клонове на полицията на Ферисвил: сирените, косите, пробиваните на черепи и изтривачите на глави. Клавейн не се съмняваше, че, благодарение на техниките за разпитване, с които разполагаха на Майка Нест, тези блокади щяха да бъдат преодолени, но засега не успя да открие нищо повече от факта, че са попаднали на прасе-дребен престъпник, склонно към насилие, вероятно член на някоя от по-големите свински гангстерски групировки, действащи във и около Йелоустоун и Ръждивия пояс. Очевидно прасето не бе имало добри намерения, когато бе заловено от демаршистите, но това не бе нещо необичайно за прасетата.

Клавейн нито харесваше, нито презираше хиперпрасетата. Беше срещал достатъчно много от тях, за да бъде наясно, че в морално отношение бяха също толкова сложни, колкото и хората, в услуга на които бяха създадени. Едно прасе от индустриалната луна Ганеш бе спасявало три пъти живота му по време на кризата Шива-Парвати през 2358 година. Двайсет години по-късно, на луната на Иравъл, която обикаляше около Банд, група свине-разбойници бяха взели осем от войниците на Клавейн за заложници и бяха започнали да ги ядат живи, когато отказали да им разкрият тайните на конджоинърите. Само един от тях бе успял да избяга и Клавейн бе приел наситените му с болка спомени като свои собствени. Носеше ги и сега, заключени в най-сигурното отделение на съзнанието, за да не бъдат извадени по случайност. Но дори това не успя да го накара да намрази прасетата като вид.

Не беше сигурен дали същото можеше да се каже и за Рьомонтоар. Дълбоко в неговото минало лежеше един дори още по-ужасен и продължителен епизод, когато е бил затворник на свинята-пират Рън Севън. Рън Севън бе едно от първите хиперпрасета и съзнанието му беше осеяно с психичните белези на погрешни опити за осъществяване на невро-генетични подобрения. Той беше пленил Рьомонтоар и го бе изолирал от възможността за ментална комуникация с други конджоинъри. Това само по себе си било достатъчно мъчение, но Рън Севън не се отказал и от другите, по-архаичните. И доказал, че е голям майстор в това отношение.