Корабът на изкуплението

Тендерът се промъкваше из листната маса — знаеше точно къде трябва да откара Клавейн. От време на време той виждаше други конджоинъри, но това бяха предимно деца или възрастни хора. Децата се раждаха и се отглеждаха в средната тройка пръстени, но от шестия им месец нататък ги водеха тук на равни интервали. Наглеждани от възрастните, те се научаваха на мускулните умения и способността за ориентация, необходими за състоянието на безтегловност. За повечето това бе игра, а най-добрите бяха маркирани един ден да участват като войници в междузвездната война. Някои от тях, съвсем малко на брой, проявяваха такива пространствени умения, че ги ориентираха веднага към бойното планиране.

Възрастните бяха прекалено хилави, за да прекарват много време в пръстените с по-голяма гравитация. Щом веднъж стигнеха до ядрото, повече не го напускаха. Сега Клавейн се размина с една двойка. И двамата бяха с поддържащи съоръжения, медицински ремъци, които същевременно им осигуряваха начален тласък при движението. Влачеха краката си като дошла в последния момент мисъл. Те убеждаваха пет деца да излязат от дървената хралупа на открито.

Видяна без разкрасяващото зрение, сцената изглеждаше доста злокобно. Децата бяха облечени в черни костюми и каски, които защитаваха кожата им от острите клони. Очите им бяха скрити зад черни очила, така че бе трудно да се види изражението им. Възрастните бяха с не по-малко безрадостен вид, макар да не носеха каски. Но по напълно видимите им лица не се забелязваше и следа от радост. Те напомняха на Клавейн собственици на погребално бюро, изпълняващи тържествено дълга си, който би бил провален дори от най-невинната проява на веселие.

Той нареди на имплантите си да му разкрият истината. Настъпи миг на бурен растеж, сякаш от въздуха се появяваха светли структури. Сега децата носеха леки дрехи, белязани с родови заврънкулки и зигзаги в ярки цветове. Главите им бяха голи, необременени от никакви каски. Две от тях бяха момчета, а три — момичета. Клавейн прецени, че са между пет и седемгодишни. Изражението им не беше весело, но определено не беше и нещастно или неутрално. Те изглеждаха по-скоро леко уплашени и леко радостни. Несъмнено между тях съществуваше известно съперничество, всяко от децата претегляше риска и ползата за себе си, ако осъществеше първо въздушното потапяне.

Възрастната двойка пак изглеждаше същата, но сега Клавейн бе настроен към излъчваните от тях мисли. Окъпани в окуражаваща аура, лицата им излъчваха по-скоро умиротворение и спокойствие, отколкото раздразнителност. Очевидно бяха готови да чакат децата, ако се наложи и часове.

Самото обкръжение също се бе променило. Въздухът бе пълен с подобни на бижута пеперуди и водни кончета, които се стрелкаха насам-натам. Неонови гъсеници пълзяха сред зеленината. Миниатюрни колибри се рееха над цветовете или прелитаха помежду им, движейки се като точно програмирани играчки с часовников механизъм. Маймуни, лемури и летящи катерици скачаха в самозабрава в свободното пространство, а очите им блестяха като стъклени топчета.

Децата виждаха това и Клавейн се бе настроил към него. Те не познаваха друг свят освен тази абстракция от приказките. Постепенно, с увеличаването на възрастта им, достигащата до ума им информация се подлагаше на съответната манипулация. Те никога нямаше да забележат промяната, но населяващите гората същества постепенно щяха да стават все сюрреалистични, цветовете им щяха да помътняват до естествените зелени и кафяви, черни и бели оттенъци. Съществата щяха да стават все по-малки и неуловими. Най-накрая, когато децата достигнеха десетата или единайсетата си година, щяха да останат само реалните животни. Тогава внимателно щяха да ги запознаят с машините, от които до този момент бе зависел погледът им към света. Щяха да научат за своите импланти и как те дават възможност върху реалността да се постави втори пласт, на който могат да се придават и най-фантастичните форми.

За Клавейн образователният процес не беше така деликатен. Беше осъществен при второто му посещение в гнездото на Галиана на Марс. Тя му беше показала забавачката, където обучаваха малките конджоинъри, но по онова време той самият все още нямаше импланти. Тогава го раниха и Галиана напълни главата му с медишинки. Все още помнеше мига, в който сърцето му като че ли бе спряло, когато усети за първи път манипулирането на субективната си реалност. Чувството, че в черепа му нахлуха още множество умове бе само част от цялостното усещане, но може би най-шокиращият елемент бе първият поглед, който хвърли върху света на конджоинърите. Терминът, който психолозите използваха за това, бе „когнитивен” или „познавателен пробив”.

Внезапно той привлече вниманието на малчуганите.

[Клавейн?] Едно от момчетата бе вкарало мисъл в главата му.

Клавейн спря тендера насред пространството, което децата използваха за уроци по летене. Ориентира го така, че да се намира повече или по-малко на едно ниво с тях.

„Здравейте.” Бе стиснал перилото пред себе си като застанал на амвона проповедник.