Корабът на изкуплението

— А ако патърн джъглърите не могат да помогнат, ще опитаме при шраудърите.

Клавейн се усмихна.

— Нека не изпреварваме събитията. Ако джъглърите не свършат работа, тогава ще измислим нещо друго. Но ще прекосим този мост, когато стигнем до него. Първо трябва да свърши войната.

— Но нали казват, че ще свърши скоро?

— Така ли казват?

Инструментът се плъзна в ръката на Фелка и обели малко кожа отстрани на пръста ѝ. Тя го притисна към устата си и го засмука здраво, като човек, който иска да изсмуче и последната капка от лимон.

— Какво те кара да мислиш друго?

Той изпита абсурдното желание да понижи глас, макар това практически да не променяше нищо.

— Не знам. Може би защото съм просто един стар глупак. Но за какво са старите глупаци, ако не за да изпитват по някое и друго съмнение от време на време?

Фелка се усмихна търпеливо.

— Стига си говорил с недомлъвки, Клавейн.

— Става въпрос за Скейд и за Затворения съвет. Фактът, че от известно време не е участвала в Съвета и май не знае за последните им тайни, говори нещо. Ние спряхме да произвеждаме кораби преди един век. Никой никога не ми обясни защо, а аз наскоро си дадох сметка, че няма никакъв смисъл да питам. Междувременно дочувах странни слухове за мистериозни събития: тайни инициативи, секретни програми за разработване на нови технологии, тайни експерименти. И изведнъж, точно когато демаршистите са на път да признаят поражението си, Затвореният съвет разкрива съвсем нов модел космически кораб. „Куче грозде” е чиста проба оръжие, Фелка, но срещу кого, по дяволите, възнамеряват да го използват, ако не срещу демаршистите?

— „Те” ли, Клавейн?

— Имах предвид „ние”.

Фелка кимна.

— Но понякога се питаш дали Затвореният съвет не планира нещо зад сцената.

Клавейн отпи от чая си.

— Редно е да се питам, нали?

Фелка мълча продължително, тишината се нарушаваше само от стърженето на пилата по дървото.

— Аз мога да отговоря на някои от въпросите ти тук и сега, Клавейн, знаеш това. Знаеш също, че никога не бих разкрила онова, което съм научила в Затворения съвет, както не би го направил и ти, ако беше на моето място.

Той сви рамене.

— Не бих очаквал друго.

— Но дори да исках да ти кажа, има и друг момент — не мисля, че знам всичко. Вече не. Съществуват пластове в пластовете. Никога не съм била запознавана с тайните на Вътрешното светилище и от години не са ме допускали до база данните на Затворения съвет. — Фелка почука лекичко с пилата по слепоочието си. — Някои от членовете на Затворения съвет дори искат да изтрият завинаги спомените ми, за да забравя наученото през активните ми години в Съвета. Единственото, което ги спира, е странната анатомия на главния ми мозък. Те не могат да се закълнат, че няма да изтрият не каквото трябва.

— И в най-тъмната нощ има някаква светлинка.

Тя кимна — Но решение има, Клавейн. И то е лесно, като се замислиш.

— Което е?

— Винаги би могъл да се присъединиш към Затворения съвет.

Клавейн въздъхна, потърси някакво възражение, макар да знаеше, че дори да намери такова, то надали щеше да задоволи Фелка.

— Ще изпия още един резервоар от този чай, ако нямаш нищо против.

Скейд крачеше из криволичещите сиви коридори на Майка Нест, а гребенът ѝ пламтеше с аления цвят на силната концентрация и гнева. Отиваше към тайната стая, където бе уредила среща с Рьомонтоар и кворум на видимите членове на Затворения съвет.

Умът ѝ работеше на максималната си бързина. Размишляваше как да проведе тази несъмнено деликатна среща, може би най-критичната от кампанията ѝ да привлече Клавейн на своя страна. Повечето членове на Затворения съвет бяха мека глина в ръцете ѝ, но неколцина я притесняваха и именно те щяха да имат нужда от нещо повече от обичайното убеждаване.

Скейд преглеждаше също така отново преработената окончателна информация от тайните системи на „Куче грозде”, които вкарваха фактите в черепа ѝ чрез лаптопа, закрепен до корема ѝ като броня. Цифрите бяха окуражаващи; нищо, освен проблема за запазването в тайна на пробива, не възпрепятстваше по-мащабното тестване на машината. Вече беше запознала Майстора на делото с добрата новина, така че окончателните технически усъвършенствания можеха да бъдат приложени във флотата.

Макар да бе посветила на тези въпроси голяма част от себе си, същевременно Скейд възпроизвеждаше отново и обработваше записа на трансмисията, пристигнала неотдавна от Конвенция Ферисвил.

Вестите не бяха добри.

Говорителят бързаше пред Скейд, с гръб към посоката на нейното движение, а краката му се плъзгаха неефективно по пода. Тя прослушваше трансмисията с десет пъти по-голяма от нормалната скорост, което придаваше маниакалност на жестовете на човека.

— Това е официална молба към всеки представител на фракцията на конджоинърите — твърдеше говорителят на Конвенцията. — На Конвенция Ферисвил е известно, че конджоинърски кораб е участвал в залавянето и влизането в демаршистки кораб в съседство с оспорваното пространство около газовия гигант…