Корабът на изкуплението

Скейд пусна съобщението да се превърта бързо напред. Беше го прослушала вече осемнайсет пъти, търсейки някакъв недоловен досега нюанс или измама. Знаеше, че сега следва изключително отегчителен списък с правни ограничения и статути на Конвенцията. Беше проверила всеки един от тях, за да се увери, че са непоклатими.

„…Непозната на конджоинърската фракция, Маруска Чунг — капитан на демаршисткия кораб — вече установи официален контакт с офицери на Конвенция Ферисвил за трансфер под наша опека на един затворник. Въпросният затворник е бил задържан на борда на демаршисткия кораб след арестуването му на военен астероид под демаршистка юрисдикция, съгласно…”

Поредната порция дрънканици. Отново превъртане напред.

„…въпросният затворник, хиперпрасето, известно на Конвенция Ферисвил като „Скорпион”, вече се издирва поради извършените от него престъпления в нарушение на статута на силите за сигурност, под номер…”

Тя остави посланието да прозвучи докрай, но не откри нещо, което вече да не бе изяснено. Бюрократичният гном на Конвенцията изглежда бе прекалено обсебен от най-незначителните подробности на договорките и разпоредбите, за да бъде способен на истинска измама. Почти със сигурност казваше истината за прасето.

Скорпион бе известен на властите престъпник, зъл убиец с определена склонност да избира жертвите си сред хората. Чунг бе съобщила на Конвенцията, че го води, за да го предаде на техните грижи; очевидно съобщението бе изпратено преди „Куче грозде” да се бе доближил достатъчно, за да улови трансмисията.

А Клавейн, дяволите да го вземат, не бе направил каквото трябва — не бе изчистил демаршистите при първата представила му се възможност. Конвенцията щеше да помърмори за това, но подобни действия бяха напълно в неговите права. Не можеше да се очаква да знае за военнопрестъпника, който се намираше на кораба, а и не бе длъжен да задава въпроси, преди да открие огън. Вместо това бе спасил прасето.

„…с молба затворникът да ни бъде върнат, неувреден и незаразен от конджоинърските системи за невронно инфилтриране, в рамките на двайсет и шест стандартни дни. Неудовлетворяването на тази молба…” Говорителят на Конвенцията направи пауза и изви ръце в скъперническо очакване. „… Неудовлетворяването на тази молба ще влоши значително отношенията между конджоинърската фракция и Конвенцията, факт, който надали е необходимо да подчертавам.”

Скейд разбираше прекрасно. Не ставаше дума за това, че затворникът има някаква стойност за Конвенцията. Но като трофей цената му беше неизмерима. Законът и редът вече бяха в изключително западнало състояние във въздушното пространство на Конвенцията, а прасетата бяха мощна и невинаги законна група. Положението бе достатъчно сериозно още когато Скейд бе ходила в Казъм сити на тайна мисия по поръчение на Съвета и едва се бе върнала жива. И то със сигурност не се бе подобрило оттогава. Връщането на прасето и неговата екзекуция щеше да изпрати мощен сигнал до други злосторници, особено до свинските фракции с най-престъпни тенденции. Ако беше на мястото на говорителя, и Скейд щеше да предяви горе-долу същото изискване.

Но това не правеше проблема с прасето по-малък. Информацията обаче, с която разполагаше Скейд, показваше ясно, че не е необходимо да се съобразява с подобно изискване. Не след дълго Конвенцията нямаше да бъде от никакво значение. Майсторът на делото я бе уверил, че флотата за емигрирането ще бъде готова до седемдесет дни и тя нямаше основание да се съмнява в точността на неговите предвиждания.

Седемдесет дни.

След осемдесет-деветдесет дни с всичко това щеше да бъде приключено. Само след някакви си три месеца нищо друго нямаше да има значение. Но тук се криеше и проблемът. Съществуването на флотата, както и причината за нейното съществуване, трябваше да се пази в пълна тайна. Създаваше се впечатление, че конджоинърите се стремят към военната победа, очаквана от всеки неутрален наблюдател. Всичко останало би предизвикало подозрение както вътре във, така и извън Майка Нест. А ако демаршистите откриеха истината, съществуваше вероятност, макар и незначителна, но която все пак не можеше да бъде пренебрегната, да се обединят и, използвайки информацията, да се сдобият със съюзници сред тези, които бяха запазили неутралитет до този момент. В момента те бяха изчерпани, но ако се съюзяха с ултрите, можеха да се превърнат в реална пречка за крайната цел на Скейд.

Не. Маскарадът за предстоящата победа изискваше известно съобразяване с изискванията на Конвенцията. Скейд щеше да намери начин да върне прасето и това трябваше да стане преди да възникнат някакви подозрения.

Гневът ѝ нарастваше лавинообразно. Накара говорителя да замръзне пред нея. Тялото му притъмня и се превърна в силует. Тя премина през него и го разпръсна като ято уплашени гарги.

ШЕСТА ГЛАВА