Корабът на изкуплението

[Да. Но ние имаме по-млади, по-бързи индивиди, които, нека си го кажем направо, можем в по-голяма степен да си позволим да загубим, и които могат да вършат точно това. Нуждаем се от уменията на Клавейн тук, в Майка Нест, където можем да се възползваме от тях. Не мисля, че той обикаля по краищата от чувство за дълг към Нест. Прави го единствено поради собствения си интерес. Преструва се, че е един от нас, че е на печелившата страна, без да приема в пълен мащаб значението на това да бъдеш конджоинър. Това намирисва на самодоволство, на личен интерес… с две думи — неблагоприятно е за нас. Дори започва да намирисва на нелоялност.] „Нелоялност? Никой не е проявил по-голяма лоялност към конджоинърската фракция от Невил Клавейн. Може би някои от вас имат нужда да попрегледат историята.”

Една от отделените глави се придвижи с пъргавина на паяк към по-висока седалка. [Съгласен съм с Рьомонтоар. Клавейн не ни е длъжен с нищо. Доказал се е хиляди пъти. Ако желае да остане извън Съвета, това е негово право.]

От другата страна светна един мозък, светлинките му пулсираха в синхрон с движението на гласа му.

[Да, никой не се съмнява в това, но същевременно Клавейн е морално задължен да се присъедини към нас. Не може да продължава да пилее талантите си извън Съвета.]

Мозъкът направи пауза, докато миниатюрни помпички изпомпваха някаква течност, която пулсираше и гъргореше.

Възлестата маса от нервна тъкан се надуваше и свиваше в продължение на няколко летаргични цикъла, като ужасяваща тестена топка. [Не мога да подкрепя провокаторската реторика на Скейд. Но не мога да избегна и истината, върху която акцентира. Постоянният отказ на Клавейн да се присъедини към нас е равносилен на нелоялност.]

„О, млъкни — възкликна Рьомонтоар. — Не се изненадвам, че Клавейн се колебае, след като ще трябва да минава покрай такива като теб…”

[Обида!] — изпелтечи мозъкът.

Но Рьомонтоар долови потисната вълна на весело настроение, причинена от тази хаплива забележка. Подутият мозък явно не се радваше на всеобщо уважение, както би му се искало. Усетил този момент, Рьомонтоар се приведе напред, стиснал здраво перилата на балкона. „За какво е всичко това, Скейд? Защо сега, след всички години, през които Затвореният съвет се бе справял и без него?”

[Какво искаш да кажеш с думите „защо сега”?]

„Искам да кажа, какво точно те подтикна към този ход? Става нещо, нали?”

Гребенът на Скейд придоби кестеняв цвят. Тя стисна здраво челюсти. Направи крачка назад и изви гръбнак като заклещена в ъгъла котка.

Рьомонтоар не се отказваше. „Първо подновяваме програмата за строеж на космически кораби, един век след като престанахме да ги правим поради толкова потайни причини, че дори Затвореният съвет няма право да ги знае. След това се появява прототип, натъпкан със секретни машини с неизвестен произход и функции, чиято природа също не може да бъде разкрита пред Затворения съвет. После на една комета, недалече оттук, се изгражда цяла флота от подобни кораби… но отново това е всичко, което ни е позволено да знаем. Убеден съм, че Вътрешното светилище има какво да каже по въпроса…”

[Бъди много внимателен, Рьомонтоар.]

„Защо? Защото може да се изложа на опасност заради безобидните си предположения ли?”

Друг конджоинър, мъж с доста подобен на гребена на Скейд, се изправи неуверено. Рьомонтоар го познаваше добре и бе сигурен, че не е член на Вътрешното светилище.

[Рьомонтоар е прав. Нещо става и Клавейн е само част от него. Прекратяването на програмата за строеж на кораби, странните обстоятелства около завръщането на Галиана, новата флота, смущаващите слухове, които се носят за някакво адско оръжие — всички тези неща са свързани. Сегашната война е просто отвличане на вниманието и Вътрешното светилище знае това. Може би истинската картина е просто прекалено смущаваща, за да можем ние, редовите членове на Затворения съвет, да я обхванем. В такъв случай и аз като Рьомонтоар ще се отдам на предположения и ще видя къде ще ме отведат те.]

Мъжът погледна напрегнато към Скейд, преди да продължи. [Носи се и друг слух, Скейд, свързан с нещо, наречено „Встъпление”. Със сигурност не е нужно да ти напомням, че това бе кодовото име, което Галиана даде на финалната серия от своите експерименти на Марс — онези, които се закле да не повтори никога.]

Може би беше плод на въображението му, но на Рьомонтоар му се стори, че цветът на гребена на Скейд за секунда се промени неколкократно при споменаването на тази дума. „Какво за „Встъпление”?” — попита той.

Мъжът се обърна към Скейд. [Не знам, но мога да гадая. Галиана не искаше експериментите да бъдат повторени; резултатите бяха полезни, невероятно полезни, но същевременно и обезпокоителни. Но щом Галиана напусна Майка Нест и се запъти на своята междузвездна експедиция, какво можеше да спре Вътрешното светилище да не повтори „Встъпление”? Тя не трябваше да научи никога за това.]