Корабът на изкуплението

Фелка зачака. Рано или късно някоя от мишките щеше да се натъкне на люк или висяща вратичка, връзка към деликатна система от дървени лостове с пружина. Щом мишката преминеше от другата страна, движенията ѝ предизвикваха раздвижването на лостовете. Те често се предаваха нататък през целия лабиринт, карайки капака да се отвори или затвори на един-два метра от засегнатата точка. Друга мишка, която се придвижваше в отдалечен участък на лабиринта, можеше внезапно да открие, че пътят ѝ е блокиран там, където допреди миг е бил открит. Или пък можеше да бъде принудена да вземе решение, след като само допреди малко такова нещо не е било необходимо, и тревогата, причинена от наличието на различни възможности да забули миниатюрното ѝ мозъче. Напълно възможно бе изборът на втората мишка да задвижи друга система и така да се стигне до получаването на нова конфигурация в друга отдалечена част на лабиринта. Носещата се по средата Фелка щеше да наблюдава различните трансформации на дървото, задействащи непредвидима програма, чиито автори бяха самите мишки. Беше омагьосващо.

Но Фелка се отегчаваше лесно. Според нея лабиринтът беше само началото на нещата. Осветлението на помещението беше с ултравиолетова светлина, защото под нейно влияние протеините, отделяни от специалните гени на мишките флуоресцираха. Виждаше ги ясно под стъклото, като движещи се яркопурпурни петънца. И ги наблюдаваше, обхваната от страстна, но бързо охладняваща омая.

Лабиринтът бе изцяло нейно изобретение. Беше го измислила и бе изработила собственоръчно дървения му механизъм. Пак тя се бе намесила в генетиката на мишките, за да ги накара да излъчват подобно сияние, но това бе детска играчка в сравнение с цялата суетня и връткава работа, докато накара всички лостчета и вратички да действат както трябва. За известно време дори си мислеше, че си заслужава да положи всички тези усилия.

Едно от малкото неща, които все още бяха в състояние да привлекат интереса ѝ, беше внезапната поява. На Дайъдем, един от първите светове, които бяха посетили след напускането на Марс, на първия кораб, движещ се с близката до светлинната скорост, тримата с Клавейн и Галиана бяха изследвали голям кристален организъм, на който му бяха необходими години, за да изрази нещо близко до една-единствена „мисъл”. Синаптичните му посланици бяха безмозъчни черни червеи, заровени в подвижна невронна мрежа от подобни на капиляри ледени каналчета в стар като света ледник.

Клавейн и Галиана я бяха изтръгнали от изучаването на подробностите на ледника на Дайъдем и тя така и не бе успяла да им прости това. Оттогава я привличаха подобни системи, всичко, в което от простите елементи внезапно и непредсказуемо изникваше някаква сложнотия. Беше сглобила безброй симулации в софтуер, но така и не бе убедена, че действително е схванала същината на проблема. Ако от системите ѝ възникнеше някакъв сложен елемент, както ставаше често, тя никога не можеше да се отърве от усещането, че го е създала неволно още от самото начало. Мишките представляваха различен подход. Тя беше отстранила дигиталното и се бе обърнала към аналоговото.

Първата машина, която опита да създаде, се задвижваше от вода. Беше се вдъхновила от детайлите за прототипа, които бе открила в един кибернетичен архив в Майка Нест. Преди векове, много преди Транспросвещението, някой бе направил аналогов компютър, предназначен да моделира притока на пари в икономиката. Машината се състоеше от стъклени колби и вентили, и деликатно балансирани люлчици-везни. Течности в различни цветове представляваха различните пазарни фактори и финансови параметри: лихвени проценти, инфлация, дефицити. Течностите се плискаха и машината гъргореше, изчислявайки несравнимо трудни интегрални уравнения със силата на приложената в действие механика на водата.

Беше я очаровала. Фелка бе построила отново прототипа, като прибави някои свои дребни подобрения. Но макар машината да я бе забавлявала, изникващите внезапно проблеми в нея бяха незначителни и само от време на време. Тя бе създадена така, че безмилостно да отхвърля истинските изненади.

Така стигна до мишките. Те бяха непредсказуеми агенти, хаос на четири крака. Беше замислила новата машина така, че да ги експлоатира, използвайки непредвидимата им нужда да бързат от едно място на друго. Сложните системи от лостове и превключватели, вратички и кръстопътища осигуряваха непрестанното мутиране на лабиринта, въртенето през фазопространство — трудно постижимото за ума математическо пространство с повече измерения на всичките възможни конфигурации, които бе в състояние да заеме лабиринтът. В това фазопространство имаше оказващи притегателна сила тела като планетите и звездите, осеяли плоскостта на пространство-времето. Когато се заловеше за някое от тях, лабиринтът често тръгваше по нещо като орбита, колебаейки се около едно състояние, докато нещо като насъбралата се нестабилност или външен стимул го запратеше в друга посока. Обикновено беше достатъчно просто да пъхне нова мишка в лабиринта.