Корабът на изкуплението

— Чувах слухове, но не им вярвах. Струваше ми се, че най-лесният начин да открия истината бе като участвам. Но не аз започнах „Встъпление” отново. Програмата вече бе възкресена преди нашето завръщане. Скейд поиска да се присъединя към нея — вероятно смяташе, че уникалността на моя ум може да се окаже ценна за програмата. Но аз играех малка роля в нея и напуснах почти веднага след като започнах.

— Защо? Защото не се получи както се бе надявала ли?

— Не. А между другото, нещата вървяха много добре. И това бе също така най-ужасяващото нещо, което съм преживявала в живота си.

Той ѝ се усмихна, после усмивката му бавно изчезна.

— Защо именно?

— Преди не вярвах в съществуването на злото, Рьомонтоар. Сега не съм толкова сигурна.

— Злото ли? — повтори той така, сякаш се съмняваше, че я е чул правилно.

— Да — промълви едва чуто тя.

Сега, когато стана дума за това, установи, че си спомня мириса и усещането на камерата на експеримента „Встъпление” така ясно, сякаш се бе случило едва вчера, макар да бе направила всичко възможно, за да не допуска мислите си до онази бяла стерилна стая в своето нежелание да приеме наученото там.

Опитите бяха логически завършек на работата, която Галиана бе започнала през първите си дни в лабораториите на Марс. Беше се заела да увеличи възможностите на човешкия мозък с вярата, че това ще бъде единствено от полза за човечеството. Като свой модел използваше развитието на дигиталния компютър от неговото простичко, бавно ранно детство. Първата ѝ стъпка бе да увеличи изчислителната мощ и бързина на човешкия мозък, така както ранните компютърни инженери бяха заменили часовниковите превключватели с електромеханични; после превключвателите — с електронни лампи; електронните лампи — с транзистори; транзисторите — с микроскопични механизми в твърдо състояние; механизмите в твърдо състояние — с процесорни регулатори на квантово ниво, които се намираха в мъглявия край на принципа на неопределеността на Хайзенберг. Тя нахлуваше в мозъците на хората, включително и в своя собствен, с миниатюрни машинки, които създаваха връзки между мозъчните клетки, повтарящи съвсем точно вече съществуващите, но в състояние да пренасят много по-бързо нервните сигнали. Чрез потискането на нормалните събития, осъществени от невротрансмитери и нервни сигнали, с лекарства или с още машинки, след това Галиана се насочи към обработката на нервния сигнал. Субективният ефект беше нормално осъзнаване, но с ускорено темпо.

Все едно че мозъкът бе свръхзареден, способен да обработва мислите десет-петнайсет пъти по-бързо, отколкото в обичайното си състояние. Появилите се проблеми бяха достатъчно, за да не позволят ускореното осъзнаване обикновено да се задържа за повече от няколко секунди, но в повечето отношения експериментът бе успешен. Човек в ускорено състояние можеше, докато наблюдава падането на ябълка от масата, да състави възпоменателно тристишие, преди тя да е стигнала до земята. Беше способен да наблюдава редуването на работата на свиващия и отпускащия мускул на крилцето на колибри или да се възхищава на диадемоподобната шарка, направена от тупналата на пода капка прясно мляко. И, разбира се, от тези хора ставаха превъзходни войници. И така, Галиана премина към следващата фаза. Ранните компютърни инженери бяха открили, че определени типове проблеми се решават най-добре от компютърни армии, свързани паралелно, за да разменят информация. Галиана преследваше именно тази цел със своите пациенти с увеличени невронни възможности, създавайки информационни коридори между съзнанието им. Даваше им възможност да споделят своите спомени, умения, дори осъществяването на определени умствени задачи като разпознаване на шаблони.

— Именно този експериментален амок — безконтролно скачане от ум в ум, разрушаването на вече поставени невронни машинки — доведе до събитието, известно като „Транспросвещение” и, в известна степен — до първата война срещу конджоинърите. Коалицията за невронна чистота бе ликвидирала съюзниците на Галиана, като я бе принудила да се оттегли в изолация в малък укрепен комплекс от лаборатории в Голямата стена на Марс.

Именно тук, през 2190 година, тя срещна Клавейн за първи път, докато бе неин затворник. Тук, няколко години по-късно бе родена Фелка. И пак тук Галиана премина към третата фаза на своя експеримент. Все още следвайки модела на ранните компютърни инженери, сега тя реши да изследва какво може да се спечели от възприемането на квантово-механичен подход.

Компютърните инженери от края на двайсети и началото на двайсет и първи век — едва излезли от ерата на часовниковия механизъм според Галиана — бяха използвали квантови принципи, за да се справят с иначе неразрешими проблеми като задачата да намерят простите числови фактори за много големите числа. Традиционният компютър, дори армията от такива компютри, нямаше шанс да открие простите числови фактори преди ефективния край на Вселената. Но с подходящото оборудване — с тромава комбинация от призми, лещи, лазери и оптични процесори — това бе осъществено за няколко милисекунди.