Корабът на изкуплението

— Знаеш в какво положение съм — каза тя. — Познавам ви с Рьомонтоар от детските си години на Марс. Ти винаги си бил до мен, когато съм имала нужда, Клавейн. Върна се в гнездото на Галиана и ме спаси, когато тя твърдеше, че е безнадеждно. Никога не си се отказал от мен през всичките последвали години. Ти ме превърна в нещо друго, по-различно от това, което бях. Ти ме превърна в човек.

— А сега?

— Галиана не е тук. Липсва една връзка с миналото ми. Не мисля, че бих понесла да изгубя още една.

В един монтьорски пристан в покрайнините на карусел Ню Копенхаген, във външната част на обикалящия около Йелоустоун Ръждив пояс, Зейвиър Лиу изживяваше забележителни затруднения покрай няколко маймуни. Управителят, който не беше маймуна, а генетично усъвършенстван орангутан, успя да измъкне веднага от работилницата всички маймуни на Зейвиър. Вината не беше на Зейвиър, работните му взаимоотношения винаги досега бяха много добри, но орангутанът им нареди да оставят инструментите в знак на симпатия със стачкуващите маймуни в карусела. Доколкото Зейвиър бе подразбрал, спорът бил свързан с лемурите, които работели на по-ниски от договорените от профсъюзите надници и така отнемали работата на по-висшите примати.

Подобно нещо едва ли би предизвикало интерес и вероятно би било даже забавно, ако не се отразяваше върху последната му работа. Но просто нямаше как да бъде другояче. Ако не обичаше да работи с маймуни, с човекоподобни маймуни или понякога дори с ленивци-пигмеи, нямаше да избере да разположи бизнеса си в карусел Ню Копенхаген.

Външният населен коридор представляваше нещо като наежена сива изпъкналост, която се въртеше вътре в Ръждивия пояс, порутената процесия от населени места и изкормени останки от такива места, които, въпреки всичко случило се, продължаваха да обикалят около Йелоустоун. Те имаха всевъзможни форми и размери дори още преди да се появят признаците на остаряване, саботажи и стълкновения. Някои представляваха огромни, пълни с въздух сфери или цилиндри, украсени с огледала и деликатни златни сенници. Други бяха построени върху малки астероиди и парчета от комети, пуснати в орбита около Йелоустоун от армии скайджакове. Понякога селищата проникваха дълбоко в недрата на тези солидни основи, преобразувайки каменните им сърца в главозамайващи площади и пълни с въздух обществени пространства. Други бяха построени предимно върху повърхността, за по-лесен достъп до и от местното въздушно пространство. Тези общности, обитаващи куполи при ниска гравитация, бяха разположени съвсем близко една до друга като жабешки хайвер, осеяни със зелените и сини цветове на миниатюрните озеленени и населени с животни участъци. Обикновено по куполите се виждаха следи от набързо извършени ремонтни работи: белези и паяжини от обработка в спешни ситуации с епоксидна смола и диамантена пяна. В тези, които не бяха поправени, се виждаха тъмни безжизнени останки, като пепел от пожар.

Други населени места не бяха ориентирани чак толкова прагматично. Имаше невероятни спирали, като че ли направени от стъкло или черупка на рапан. Имаше огромни нанизи от сфери и тръбички, напомнящи органични молекули. Някои населени места променяха непрестанно формата си, изпълнявайки бавните симфонични движения на чистата архитектура. Други пък се бяха вкопчили упорито в отдавна излязъл от мода дизайн вече от столетия, съпротивлявайки се на всякакво нововъведение. Имаше и такива, които се бяха обгърнали в наметала, образувани от мъгла от пулверизирана материя, прикривайки истинската си форма.

Имаше и изоставени селища. Едни бяха напуснати по време на чумата и след това не бяха пострадали от големи катастрофи, но повечето бяха улучени от парчетата, разлетели се при сгромолясването на други населени места. Някои бяха разбити от ядрени заряди, от тях не бе останало много. Имаше и такива, чието население се бе върнало през годините на реконструкцията и ги бе издигнало отново. Няколко все още бяха в ръцете на агресивно настроени, незаконно заселили се люде, въпреки усилията на Конвенция Ферисвил да ги изгони.

Карусел Ню Копенхаген бе преживял годините на чумата по-успешно от други, но не се бе отървал напълно невредим. Сега имаше вид на дебел пръстен, който се въртеше бавно. Бандажът на пръстена бе широк един километър. От разстояние се виждаха неясни очертания на сложни постройки, сякаш ивица индустриален градски пейзаж бе обвита от външната страна на колело. Видян по-отблизо, той се превръщаше в коралоподобна маса от кранове и техните рамки и пристани, обслужващи кули и монтажни пристани, издължени прегради, които се обработваха във вакуум, и всичко това бе осеяно с милиони премигващи светлинки от поялни машини, рекламни табла и сигнални огньове. Пристигащите и потеглящите превозни кораби, дори във военно време, образуваха насекомоподобен рояк около външната рамка. Управлението на трафика около Копенхаген бе главоболна работа.