Корабът на изкуплението

Преди колелото се бе въртяло с двойно по-голяма от сегашната си скорост — достатъчна, за да генерира центробежна гравитация от една гравитационна константа в бандажа. Корабите паркираха в главината на колелото. Но в разгара на чумата, когато бившият Глитър Банд деградира в Ръждивия пояс, палав къс от друго селище бе отнесъл цялата централна главина. И така пръстенът на колелото бе продължил да се върти сам, без главината и спиците.

Смъртните случаи бяха много и се измерваха със стотици животи. В главината бяха паркирани кораби за оказване на помощ при спешни ситуации и на тях се качваха евакуирани, запътили се към Казъм сити. Точността на попадението бе подозрителна, но последвалият оглед показа, че бе резултат от невероятен малшанс.

Въпреки всичко Копенхаген оцеля. Той беше от старите карусели, които не разчитаха особено на микроскопичните технологии, унищожени от чумата. За милионите му жители животът продължи почти така, както и преди. Тъй като не беше лесно да се намери място за паркирането на нови кораби, евакуацията в най-добрия случай бе изключително голям проблем. Когато най-ужасните месеци от чумната епидемия преминаха, Копенхаген бе все още почти напълно населен. Неговите жители поддържаха съществуването му, докато други карусели бяха изоставени от своите обитатели на грижите на развалящите се една след друга машини. Успяха да предотвратят сблъсъка му с други отломки и предприеха безмилостни мерки, за да направят невъзможни пробивите на чумата в него. Като се изключи странният инцидент, когато Лайл Мерик се сблъска с товарния си кораб в химически двигател в бандажа и проби кратера, при който туристите продължаваха и досега да идват и да се прехласват, каруселът остана до голяма степен невредим от ужасната катастрофа.

През годините на реконструкцията имаше опити за събиране на средства за повторното построяване на централната главина. Но все без успех. Търговците и собствениците на кораби се оплакваха, че губят, защото приземяването на движещото се колело бе много трудно. Но гражданите отказваха да позволят довършването му, защото бяха свикнали с гравитацията. В крайна сметка бе постигнат компромис, който не удовлетворяваше нито една от страните. Скоростта на въртене бе намалена с петдесет процента, което намали гравитацията на бандажа наполовина. Приземяването на кораб бе все още проблематично, но не чак толкова, колкото преди. Освен това, жителите на Ню Копенхаген настояваха, че така каруселът даваше на потеглящите кораби безплатен начален тласък и те нямаха причина да се оплакват. Този аргумент не впечатляваше пилотите. Те отбелязваха, че при приближаването си вече бяха изгорили горивото, което след това икономисваха благодарение на въпросния начален тласък.

Но се оказа, че необичайното решение носи странна полза. През последвалите години на ширещо се беззаконие, техният карусел се оказа имунизиран срещу повечето пиратски посегателства. Корсарите предпочитаха да си опитат късмета другаде. А някои пилоти умишлено се приземяваха в Копенхаген, защото предпочитаха да извършат определени ремонтни работи при наличие на гравитация вместо в обичайните, лишени от гравитация условия, предлагани от другите населени места. Дори бяха достигнали известен просперитет и тази тенденция продължаваше, но тогава избухна войната. Започнаха пробно да строят скелета, сочещи навътре в колелото, заместващи спиците, които щяха да се появят по-късно, последвани от нова главина.

По бандажа имаше хиляди монтажни докове. Те бяха с всевъзможни форми и размери, пригодени за всякакъв клас кораби, използвани в системата. Почти всички се намираха вътре в колелото и по-ниската им част бе отворена към Космоса. Корабите се приземяваха там, обикновено подпомогнати от робот-влекач, преди да бъдат закрепени сигурно със специално създадените за тази цел скоби. В противен случай падаха обратно навън, в пространството, най-често завинаги. Покрай всичко това работата по паркираните кораби бе наистина интересна и, макар от работниците да се искаше да могат да действат на високо, без да получават световъртеж, желаещи не липсваха.

Корабът, върху който Зейвиър Лиу работеше сам, защото маймуните му стачкуваха, бе нов за него, но този тип му беше добре познат. Той бе от тия, които се движеха из Ръждивия пояс — малък, полуавтоматизиран товарен съд, предназначен да обслужва населените места. Корпусът му представляваше скелетоподобна рамка, по която можеха да се прикачат множество товарни отделения, като украса на Коледна елха. Движеше се между цилиндъра Суифт-Огъстин и един карусел, контролиран от подозрителната фирма „Хауз ъв кърекшън”, специализирана в дискретното анулиране на козметични хирургически процедури.