Корабът на изкуплението

Антоанет беше споменала, че ще пази мълчание, докато се намира във военната зона, затова не се изненада, когато в началото нямаше вести от нея. След това започнаха да пристигат новини за военна активност около Танджърин Дрийм, газовия гигант, където Антоанет възнамеряваше да погребе баща си. Това не беше предвидено. Антоанет бе планирала пътуването си така, че да съвпадне с успокояването на военните маневри в тази част на системата. В репортажите не се споменаваше граждански кораб да е попадал насред военните действия, но това не означаваше нищо. Не беше изключено тя да се бе озовала сред кръстосан огън и никой да не бе забелязал смъртта ѝ. Напълно възможно бе също така да бяха разбрали за това, но да не искаха да разгласяват факта, че граждански кораб се бе промъкнал толкова навътре в оспорваното пространство.

Тъй като дните се превръщаха в седмици, а все така нямаше вести от нея, Зейвиър си наложи да приеме, че е мъртва. Смъртта ѝ бе благородна, при извършването на нещо смело, макар и безсмислено, насред бушуващата война. Не беше позволила да бъде засмукана от циничното отричане на всичко. Гордееше се, че я беше познавал, и страдаше безмълвно, задето нямаше да я види повече.

— Налага се да питам пак. Откри ли каква е повредата…

Зейвиър набра някакви команди в ръкава си, за да прекъсне връзката си със субперсоната. „Нека досадното копеле се поизмъчи малко” — помисли си той.

Погледна часовника. Четири часа и петдесет и пет минути и все още не се бе приближил до идентифицирането на проблема. Едно-две предположения, които му се бяха сторили доста обещаващи преди няколко минути, се оказаха фалшива тревога.

— Шибана машина…

Зърна с периферното си зрение пулсираща зелена светлинка на ръкава си. Взря се в нея през обгърналата го мъгла на раздразнение и лека паника. Каква ирония щеше да бъде, ако работилницата останеше без работа, въпреки че той бе тук…

Ръкавът съобщаваше, че получава спешно съобщение извън карусел Ню Копенхаген. То бе пристигнало в този миг, предадено незабавно на ръкава от общата комуникационна мрежа на карусела. Съобщението бе само говорно и нямаше опция за отговаряне в реално време, тъй като неговият изпращач се намираше прекалено далеч. А това означаваше, че това, което изпращаха, каквото и да бе то, идваше отвъд Ръждивия пояс. Зейвиър каза на ръкава да препрати съобщението до скафандъра му.

— Зейвиър… надявам се това да стигне до теб. Надявам се работилницата все още да действа и напоследък да не си обещавал да вършиш твърде много услуги. Защото аз ще те помоля за нещо много по-голямо.

— Антоанет — промълви несъзнателно той и се ухили като идиот.

— Не ти е нужно да знаеш друго освен това, което смятам да ти кажа. Останалото ще можем да обсъдим заедно после, очи в очи. Връщам се към къщи, но се съмнявам, че ще успея да се добера до Ръждивия пояс. Трябва да ми изпратиш спасителен влекач и то колкото се може по-бързо. В паркинга на Лазло нямаха ли един-два „Торъс IV”? Един от тях може да се справи без проблеми с „Буревестник”. Сигурна съм, че са ни задължени заради голямата услуга, която им направихме миналата година.

После му даде координатите и един вектор и му каза да бъде нащрек за поява на активност от духове в упоменатия от нея сектор. Зейвиър се успокои с мисълта, че съвсем скоро ще научи какво се бе случило. Тя бе оставила изпращането на съобщението за последния момент, което не му оставяше никакво време за уреждането на въпроса за „Торъс IV”. Не повече от половин ден, ако искаше влекачите да стигнат при нея навреме. Иначе решаването на проблема щеше да се усложни десетократно и щеше да изисква търсенето на услуги, надвишаващи сферата на влияние на Зейвиър.

На Антоанет определено ѝ харесваше да живее опасно.

Насочи вниманието си отново към товарния кораб. Не се бе приближил до разрешаването на проблема с навигационната система, но той вече не му тежеше така убийствено.

Зейвиър погледна отново ръкава си и възстанови връзката със субперсоната. Тя бръмна незабавно в ухото му. Сякаш бе говорила през цялото време, дори когато не я беше слушал…

— … каква е повредата? Извънредно наложително е да я отстраниш в рамките на обещаното време. Неспособността да изпълниш договорката за поправката автоматично те прави отговорен да изплатиш глоба от не по-малко от шейсет хиляди ферисвилски парични единици или не повече от сто и двайсет хиляди, ако неспособността да изпълниш договорката…

Той изключи отново ръкава си. Настана блажена тишина.

Зейвиър започна да се катери вдървено по шасито на товарния кораб. Прескочи краткото разстояние до един от изпъкналите монтажни ръбове и се приземи сред инструменти и навити кабели. Хвана се здраво и, след като възстанови равновесието си, хвърли последен поглед към кораба, за да се увери, че не е забравил някой ценен инструмент на него. Не беше забравил нищо.