Корабът на изкуплението

Отвори един панел в омазаната с масло стена на работилницата. Откри поредица огромни, подобни на играчки, омазнени бутони и лостове. Едни от тях контролираха електрическата мощност и осветление, други управляваха температурата и налягането. Дланта му прелетя над всички тях и се приземи върху една особено изпъкнала ръчка, оцветена в алено: именно тя освобождаваше скобите, държащи паркираните кораби.

Зейвиър погледна към товарния кораб. Това, което възнамеряваше да направи, наистина беше глупаво. Още малко работа, може би около час, и вероятността да открие проблема нарастваше значително. Тогава корабът можеше да тръгне по своя път, нямаше да има глоба и реномето на работилницата щеше да бъде спасено, макар и само за следващите две седмици.

От друга страна, напълно възможно беше да продължи да работи, но да не открие проблема и през следващите пет часа. Тогава щеше да плати глоба, не повече от сто и двайсет хиляди ферисвилски парични единици, както услужливо го бе информирал корабът, сякаш знаеше, че горната граница намаляваше в известна степен силата на жегването и факта, че щеше да е закъснял с пет часа в подготвяне на спасителната акция за Антоанет.

Наистина не можеше да става и дума кое да предпочете.

Зейвиър дръпна аления лост. Усети как той превключи на новото си положение с удовлетворяващо старомодно механично щракване. Незабавно из цялата работилница замигаха предупредителни оранжеви светлинки. В скафандъра му зазвуча аларма, за да го предупреди да се пази от движещия се метал.

Скобите се отделиха светкавично, като телеграфни релета. За момент корабът увисна на място, като по магия. След това центробежната сила надделя и, почти величествено, скелетоподобният летателен апарат се отдели от ремонтната работилница гладко и елегантно като падащ полилей. Зейвиър бе лишен от гледката на смаляващия се в далечината кораб — въртенето на карусела му я отне. Можеше да изчака следващото завъртане, но работата го зовеше.

Знаеше, че корабът няма да пострада. Със сигурност с него щеше да се заеме друг специалист. След няколко часа най-вероятно щеше да поеме отново към „Хауз ъв кърекшън” с товара си от мутиралите не по модерен начин пасажери.

Разбира се, щеше да му се наложи да плати майка си и баща си: на пасажерите, ако разберяха някога какво точно бе станало: на Суифт-Огъстин, изпратилото ги селище; на картела, който притежаваше кораба; може би дори на „Хауз ъв кърекшън”, задето бе изложил на опасност нейните клиенти.

Всички те можеха да си го наврат. Антоанет се беше обадила, единствено това имаше значение.

ОСМА ГЛАВА

Клавейн погледна към звездите.

Беше извън Майка Нест, сам, кацнал с главата нагоре или надолу, не можеше да определи точно как, върху практически безтегловната повърхност на изтърбушената комета. Никъде не се виждаше друго човешко същество, нещо повече — не се забелязваха никакви следи от човешко присъствие. Ако случайно минаващ наблюдател бе зърнал Клавейн в този миг, щеше да реши, че жестокосърдечно е бил изоставен на повърхността на кометата без кораб, храна или подслон. Не се виждаха каквито и да било доказателства за големия часовников механизъм, който тракаше в сърцето на кометата.

Кометата се въртеше бавно и периодически издигаше напомнящия блед скъпоценен камък Епсилон Еридани над хоризонта на Клавейн. Тази звезда беше по-ярка от всички останали на небосвода, но пак приличаше по-скоро на звезда, отколкото на слънце. Усети безкрайния хлад на празното пространство между самия себе си и нея. Тя отстоеше само на някакви си сто астрологически единици, нищо в сравнение с междузвездните разстояния, но пак го караше да потръпва. Така и не се бе отървал от смесицата от благоговение и ужас, която го изпълваше, щом се озовеше пред огромните пространства на Космоса.

Някаква светлина привлече окото му. Беше непоносимо слабо премигване някъде в равнината на еклиптиката, на ширината на една длан от Еридани. Ето я пак: остро, внезапно проблясване, едва различимо. Не си въобразяваше. Последва ново проблясване, на съвсем малко разстояние от първите две. Клавейн нареди на визьора на скафандъра си да засенчи донякъде светлината на слънцето, за да не се налага очите му да се справят с толкова голям динамичен диапазон в яркостта. Визьорът се подчини, като прегради звездата с точно пасваща черна маска, все едно се бе взирал в слънцето прекалено дълго.

Знаеше какво наблюдава: космическа битка на десетки светлинни години оттук. Участващите кораби вероятно отстояха на огромни разстояния едни от други, на по няколко светлинни минути, и се обстрелваха с тежко релативистично оръжие. Ако сега се намираше в Майка Нест, щеше да има възможност да се осведоми от база данните за основната тактика и да изтегли информация за предимствата на тези, които патрулираха в този сектор от слънчевата система. Но оттам нямаше да научи нищо, за което не можеше да се досети и сам.