Корабът на изкуплението

Клавейн научи, че след това оръжията бяха оставени на съхранение на сигурно място в един брониран астероид в друга система. Мрачни картини преминаваха пред вътрешния му поглед: барикадирани сводове, зли кибернетични кучета-пазачи, опасни капани и вълчи ями. Очевидно Галиана се бе страхувала от своето оръжие така, както се бе страхувала и от врага, и макар да не бе искала да го разглоби, беше направила всичко възможно да го отдалечи така, че да не може да бъде използвано незабавно. Информацията, благодарение на която бе създадено, бе изтрита, и това явно бе достатъчно да предотврати по-нататъшни опити за създаването на дубликати. Ако някога отново се появеше нужда от него, все още съществуваше и можеше да се използва; но разстоянието, което се равняваше на години междузвезден полет, даваше възможност до употребата му да не се прибягва незабавно, под въздействие на страстта. Четирийсетте ѝ оръжия адска класа можеха да бъдат използвани само след обуздаване на емоциите, с хладен ум, както и трябваше да бъде.

Но те бяха откраднати. Някой беше проникнал в непревземаемия астероид и когато там пристигна проучвателен конджоинърски екип, не откри и следа от крадците. А те очевидно бяха достатъчно умни, за да се справят със защитните системи и да не пробудят оръжията. В спящо състояние те не можеха да бъдат проследени и унищожени или възпрени от разстояние.

Клавейн научи, че бяха правени много опити за възвръщането на изгубените оръжия, но досега всички завършваха с неуспех. Първо, местонахождението на скривалището бе пазено в дълбока секретност; кражбата бе потулена дори още по-дълбоко и само неколцина изключително високопоставени конджоинъри знаеха какво се бе случило. Десетилетията се точеха, но всички те не споменаваха и дума: попаднали не където трябва, оръжията можеха да разбият като стъкло цели светове. Единствената надежда беше крадците да не си дадат сметка за истинската стойност на придобивката им.

Десетилетията се превърнаха в едно, а после и в две столетия. Катастрофите и кризите сред човешкия род се нижеха една след друга, но никога нищо не показа, че оръжията са пробудени. Малцината осведомени конджоинъри се осмелиха да повярват, че въпросът може да бъде забравен тихомълком: може би оръжията бяха изоставени някъде далече в Космоса или захвърлени в изпепеляващото сърце на някоя звезда.

Но оръжията не бяха изгубени.

Най-неочаквано, малко преди завръщането на Клавейн, бяха доловени индикации за активирането им в близост до Делта Павонис, подобна на слънце звезда на малко повече от петнайсет светлинни години от Майка Нест. Неутриновите сигнали бяха слаби; възможно беше по-ранните сигнали за пробуждане да бяха пропуснати напълно. Но последните бяха недвусмислени: част от оръжията бяха пробудени от съня си.

Системата Делта Павонис не се намираше на главните търговски пътища. Имаше само един колонизиран свят, Ризургам, със селище, основано от археологическа експедиция от Йелоустоун, предвождана от Дан Силвест, сина на кибернетика Калвин Силвест и потомък на един от най-богатите родове в демаршисткото общество. Археолозите на Силвест ровели из останките на някаква птицеподобна раса, живяла на планетата преди един милион години. Колонията постепенно бе прекъснала официалните си връзки с Йелоустоун и поредица от сменящи се режими се бяха погрижили първоначалните научни планове да бъдат заменени от противоречивата политика на тераформирането и широкомащабното заселване. Не липсваха преврати и насилие, но въпреки това бе малко вероятно именно заселниците да са сегашните притежатели на оръжията. Прегледът на документацията за потеглящия от Йелоустоун трафик показваше заминаването на друг кораб за Ризургам, лайтхъгъра „Носталгия по безкрая”, появил се около системата приблизително по същото време, когато бяха доловени признаците за активиране. Информацията за екипажа и за историята на кораба бе оскъдна, но Клавейн научи от имиграционните записи, че някаква жена, на име Иля Вольова, бе търсила нови членове за екипажа непосредствено преди потеглянето. Еднакво възможно бе името да е или да не е истинско — през онези объркани дни непосредствено след чумната епидемия, корабите можеха да представят каквито си искат самоличности — но се бе появило отново. Макар много малко трансмисии да се бяха върнали до Йелоустоун, една от тях, накъсана и изпълнена с ужас, споменаваше, че корабът на Вольова тероризирал колонията, за да предаде в ръцете им бившия си лидер. Поради някаква причина екипажът на Вольова искаше на борда си Дан Силвест.

Това не означаваше, че Вольова действително владееше оръжията, но Клавейн бе съгласен с преценката на Скейд, че бе най-вероятният заподозрян. Корабът ѝ бе достатъчно голям, за да ги побере, беше прибегнала до насилие спрямо колонията и се бе появила на сцената по същото време, когато оръжията бяха пробудени от съня си. Невъзможно беше да се отгатне какво искаше от тях, но връзката ѝ с тях изглеждаше несъмнена.

Тя беше търсеният крадец.