Корабът на изкуплението

По гребена на Скейд запулсираха нефритовозелени и бронзови вълнички. В главата му нахлуха нови спомени: видеоклипове и снимки на Вольова. Клавейн не беше сигурен какво бе очаквал, но определено не и късо подстриганата жена с кръгло лице, която видя на тях. Ако му бяха представили цяла стая, пълна със заподозрени, Вольова щеше да бъде една от последните, които щеше да посочи.

Скейд му се усмихна. Сега вече привлече изцяло вниманието му. [Вече разбираш защо се нуждаем от помощта ти. Местоположението и състоянието на трийсет и деветте останали оръжия…]

„Трийсет и девет ли, Скейд? Мислех, че са четирийсет.” [Не споменах ли, че едно от тях вече е унищожено?] „Пропусна тази част, струва ми се.”

[От това разстояние не можем да бъдем сигурни. Оръжията ту потъват в летаргичното си състояние, ту се разбуждат от него, като чудовища, които не могат да намерят покой. Едно от оръжията определено не е било долавяно от две хиляди петстотин шейсет и пета година местно Ризургамско време. Предполагаме, че е изгубено или най-малкото — повредено. А шест от останалите трийсет и девет оръжия са отделени от основната група. Все още получаваме прекъсващи се сигнали от тях, но те се намират много по-близо до неутронната звезда в края на системата. Останалите трийсет и три са на около една астрономическа единица от Делта Павонис, на пътя към точката на Лагранж между Ризургам и системата Делта Павонис. Най-вероятно са на борда на лайтхъгъра на триумвира.]

Клавейн вдигна ръка. „Чакай. Доловили сте тези сигнали още през две хиляди петстотин шейсет и пета година?” [Местно Ризургамско време, Клавейн.]

„Добре де, значи е станало някъде през… две хиляди петстотин и осемдесета година? Преди трийсет и три години, Скейд. Защо, по дяволите, не сте предприели нещо досега?” [Намираме се във война, Клавейн. Не може да се каже, че сме били в положение да осъществим мащабна, логистически сложна операция за възвръщането им.]

„Досега, искаш да кажеш.”

Скейд се съгласи с почти незабележимо кимване. [Сега нещата се обръщат в наша полза. Най-сетне сме в състояние да отклоним в тази посока някои източници. Нека не се заблуждаваме, Клавейн, възвръщането на оръжията няма да бъде лесно. Ще опитаме да си върнем неща, откраднати от твърдина, в която даже сега би ни било трудно да проникнем. Вольова разполага със собствено оръжие освен откраднатото от нас. А доказателствата за извършените от нея престъпления на Ризургам навеждат на мисълта, че при нужда не би се поколебала да ги използва. Но ние просто трябва да си ги върнем, каквото и да ни коства във вид на активи и време.]

„Активи ли? Човешки животи ли имаш предвид?”

[Никога не си трепвал пред необходимостта да приемеш цената, налагана от войната, Клавейн. Затова искаме ти да координираш операцията по връщането на оръжието. Прегледай тези спомени, ако се съмняваш, че си подходящ за работата.]

Не го удостои дори с предупреждение. През съзнанието му пробягаха картини от собственото му минало, които го върнаха към отдавна минали кампании и акции. „Военни филми” — помисли си Клавейн, като си припомни старите, двуизмерни монохромни записи, които бе гледал през ранните си дни в Коалицията за невронна чистота. Преглеждаше ги, обикновено напразно, за да открие поне някакъв намек за урок, който би могъл да използва срещу реалния враг. Но сега във военните филми, които му показваше Скейд, главният герой бе той самият. И в по-голямата си част те бяха исторически верни: поредица от акции, в които бе участвал. Сред тях бе освобождаването на заложници в развъдниците на Гилгамеш Изида, при което Клавейн бе изгубил ръката си до китката в резултат на изгаряне със сяра; заздравяването бе отнело цяла година. И случаят, когато, заедно с една конджоинърка, бе измъкнал нелегално мозъка на демаршистки учен от опеката на фракция миксмастъри-ренегати в близост до Окото на Марко. Партньорката му се подложи на хирургическа операция, за да бъде в състояние да запази мозъка жив в утробата си след лесното обратно Цезарово сечение, осъществено от самия Клавейн. Оставиха тялото на човека да бъде открито от онези, които го бяха държали в плен. След това конджоинърите клонираха ново тяло на учения и върнаха в него отделения мозък. Следваше акцията, при която Клавейн бе върнал откраднатия конджоинърски двигател от скайджакове-дисиденти, лагеруващи в един от външните възли на аграрния кошер на Блоутър, и освобождаването на цял патърн джъглърски свят от ултри-спекуланти, които искаха да вземат такса за достъпа до променящия съзнанието извънземен океан. Делата му бяха много, много повече. Клавейн винаги оцеляваше и почти винаги триумфираше. Знаеше, че има други светове, където бе умрял значително по-рано: в тези истории уменията му не бяха по-малки, но късметът не бе на негова страна. Нямаше как от тази поредица от успехи да направи извода, че непременно ще успее и при следващото препятствие.

Но въпреки липсата на гаранция за успех беше ясно, че шансовете на Клавейн бяха по-големи от тези на който и да било друг член на Затворения съвет.